Цитати от Хайнрих Маркс - страница 3
Знаеш, скъпи Карл, че не съм твърдоглав и склонен към предубеждения. Каква именно научна кариера ще си избереш, на мене всъщност ми е все едно. Но дали ще избереш това, към което имаш призвание – именно този въпрос ме тревожи. Отначало мислехме за по-обикновени неща. Но подобна кариера очевидно не те привлича. Затова, признавам си, съблазнен от твоите толкова рано съзрели възгледи, аз изразих одобрение, когато ти избра за своя цел научната сфера, независимо дали в областта на правото или философията – по-скоро както ми се струва в последната. Трудностите, съпътстващи тази кариера, са ми достатъчно известни...
Хайнрих Маркс
Ти и сам казваш, че си галеник на щастието. Да те пази винаги Всевишният по твоя път, доколкото това го позволяват слабостите на човешката природа. Но и най-щастливият познава горчиви часове; за нито един от земните хора слънцето не блести непрекъснато. От щастливеца обаче с пълно право може да се очаква да противопоставя на бурята своето мъжество, твърдост, смирение, бодрост.
Хайнрих Маркс
Не се оправдавай с позоваването на твоя характер. И не обвинявай природата. Тя се е отнесла с тебе като с любяща майка. Дала ти е достатъчно сили, освен това си човек, надарен с воля. Но при най-малката буря изцяло да се отдаваш във властта на мъката, при всяко страданеи да разкриваш разбитото си сърце и да разбиваш сърцата на любимите хора – и ти наричаш това поезия? Да ни избави Бог от този най-прекрасен дар на природата, ако такова е непосредственото му въздействие. Не, само слабостта, изнежеността, себелюбието и съмнението те подбуждат да свеждаш всичко единствено до себе си и закриват и най-скъпите ти образи.
Хайнрих Маркс
Мама казва, че ти си любимецът на щастието. И аз не възразявам срещу това. Дай Боже, и ти да го вярваш. Най-малкото аз нито за минута не се съмнявам в твоето сърце, в това, че си искрен, когато с радост се подчиняваш на своите родители. Никоя друга прекаленост не е така простима, както тази, и не е беда, ако в този случай сърцето взема връх над главата.
Хайнрих Маркс
Не се съмнявам, че ще останеш нравствено чист. Но все пак най-големият двигател на морала е чистата вяра в Бога. Знаеш, че съвсем не съм фанатик. Но човек рано или късно изпитва потребност от вярата; в живота има минути, когато дори и безбожникът неволно се прекланя пред Всевишния. И това е съвсем нормално ..., тъй като всеки може да се поклони в това, в което са вярвали Нютон, Лок и Лабниц.
Хайнрих Маркс
Въобще не се безпокоя, че тези, макар и неприятни (финансови – бел.цит.) съображения, ще те подтикнат към низки и раболепни постъпки. Въпреки побелялата ми глава, малко потиснатото състояние на духа и грижите, аз ще продължавам да се боря и да презирам низостта. За тебе, богато надарения от природата, с твоите преизобилни сили, това трябва дори да ти се струва невъзможно.
Хайнрих Маркс
Може би е добре и полезно, че ти още в началото на своя жизнен път си принуден да действаш внимателно, да проявяваш предпазливост и зрелост на ума, въпреки всички демони. Благодарен съм на небето за това, понеже искам винаги да обичам у тебе човека; и ти знаеш: въпреки че съм практичен човек, аз все пак не съм чак толкова прозаичен, за да изгубя способността си за възприемане на възвишеното и доброто. Въпреки това, аз не искам да се откъсвам напълно от земята, с която ме свързват корените, и да се пренеса във въздушните сфери, където не усещам твърда почва.
Хайнрих Маркс
Поразителното е, че аз по природа толкова ленив, когато трябва да пиша писма, буквално не мога да се спра, когато пиша на тебе. Не искам и не мога да скрия, че изпитвам слабост към тебе. Сърцето ми се преизпълва с радост, когато си мисля за тебе и твоето бъдеще. И все пак понякога не съм в състояние да прогоня печалните зловещи, предизвикващи страх съмнения, когато като мълния в ума ми проблесне една мисъл: съответства ли твоето сърце на твоя ум, на твоите дарования? ... А тъй като в това сърце явно властва демон, изпращан не на всички хора, то какъв е произходът му: небесен или като на демона на Фауст? Ще се окажеш ли ти – и тази тревога силно терзае моето сърце – подходящ за истинско човешко семейно щастие? А от известно време ... дали си в състояние да донесеш щастие на своите близки?
Хайнрих Маркс
Желая ти да станеш това, което можеше да излезе от мене, ако се бях появил на този свят при толкова благоприятни условия. Можеш да оправдаеш, а можеш и да разрушиш най-добрите ми надежди. Може би е неправилно и едновременно с това неразумно да възлагам най-добрите си надежди на друг човек и с това да подкопавам собствения си покой. Но кой друг, ако не природата е виновна за това, че дори и съвсем не слаби хора проявяват бащински слабости.
Хайнрих Маркс
Последното ти писмо ме зарадва извънредно много, понеже ми показа, че се избавяш вече от малките си слабости, които наистина ме безпокояха; че разбираш своето положение и с енергия и достойнство се стремиш да осигуриш своето бъдеще. Но, скъпи Карл, не изпадай в противоположната крайност. Не говоря за това, че общителността дава много на човека, особено на младия, от гледна точка на развлечения, почивка и развитие, но благоразумието на свой реди изисква – и това не бива да се подминава, понеже ти не си сам – да си намериш поддръжка от някои хора, разбира се по честен и достоен начин.
Хайнрих Маркс
Бъди здрав, скъпи Карл, обичай ме винаги така, както казваш, но не ме заставяй да се изчервявам от твоите ласкателства. Няма нищо лошо в това да цениш толкова високо своя баща. Аз все пак съм постигнал нещо в този живот – достатъчно, за да имам теб, но съвършено недостатъчно, за да бъда доволен от себе си.
Хайнрих Маркс
Твоите писма (доколкото не намирам в тях и следа от болезнена чувствителност и фанатични черни мисли) се превърнаха за нас в истинска необходимост.
...
Обичайки те повече от всичко на света, с изключение на мама, аз въпреки това не съм сляп и най-малко от всичко бих искал да съм сляп. Отдавам ти дължимото в много отношения, но не мога напълно да изгоня от себе си мисълта, че не си лишен от егоизъм и той у тебе е може би повече, отколкото е необходимо за самосъхранение. Не мога да се избавя от мисълта, че в твоето положение повече бих щадил родителите си и би проявявал повече самопожертвователност към тях. Ако и с нищо да не съм задължен на своите родители, освен с появата си на този свят – въпреки че заради едната справедливост трябва да спомена и за майчината любов – то как само се борех и страдах само и само колкото се може по-дълго да не ги огорча.
Хайнрих Маркс
Трябва да помислиш и за родителите си, чиито радостни надежди доста ще пострадат, ако си толкова далече от тях. Разбира се, това не трябва да нарушава жизнените ти планове. Та нали родителската любов е най-безкористното от всички чувства. Но ако твоите жизнени планове биха могли хармонично да се съчетаят с родителските надежди, то това би ми доставило най-голямата от всички радости, чийто брой доста намалява с годините.
Хайнрих Маркс
Важните хора или поне тези, които се считат за такива, не прощават лесно пренебрежението и не са склонни да търсят "уважителни" причини, особено ако в известна степен са били благосклонни към човека. Господата Йениген и Есер са не само порядъчни хора, но и очевидно необходими за тебе и би било във висша степен неразумно и действително невежливо да ги пренебрегнеш, понеже те те приеха доста добре. На твоите години и в твоето положение ти не можеш да изискваш ответна взаимност.
Хайнрих Маркс
Най-първата от всички човешки добродетели е способността и волята за самопожертване, за отдръпване на заден план на своето "аз", ако това го изисква дългът, ако го изисква любовта. Става дума на за блестящо, романтично или героично самопожертване – за резултата на минутен героизъм или мечтателност. На това е способен и най-големият егоист, понеже именно в тези случаи "аз"-ът се проявява с особена сила. Не, става дума за ежедневно и ежечасно повтарящи се жертви, които идват от чистото сърце на добрия човек, на обичащия баща, на нежната майка, на любящия съпруг, на благодарния син – за тези жертви, които придават на живота неповторима прелест и го разкрасяват въпреки всички превратности.
Хайнрих Маркс
Първоначалният план (на пиесата – бел.цит.) е прекрасен и ако бъде добре осъществен, има шансове да стане виден паметник на литературата. Но ще се наложи да се сблъскаш и с по-големи трудности – преди всичко от страна на тези, чието самолюбие ще бъде уязвено, а също и заради това, че отпред не стои името на известен с критическата си дарба човек. Затова вестникът може да помогне да си създадеш репутация. И в тази връзка възниква въпросът: имаш ли намерение да се изявиш със своето име. За тебе е изключително важно да получиш известност и да докажеш своите критически способности, за да се сдобиеш с професура. От твоето писмо не почерпих обаче подобна увереност. Да ти помага Господ.
Хайнрих Маркс
