Цитати от Фьодор Достоевски - страница 2
Социализмът, както и неговият брат атеизмът, е произлязъл от отчаянието, като противопоставяне на западния католицизъм в морален смисъл, за да замести изгубената морална власт на религията, за да утоли духовната жажда на възжаднялото човечество и да го спаси не с Христа, а пак с насилие."
Фьодор Достоевски
...ако можеше само да стане така, че всеки от нас да опише всичко за себе си, но така, че да не се стесни да изкаже не само онова, което не смее да каже и за нищо на света няма да каже на хората, не само онова, което не смее да каже дори на най-близките си приятели, но дори и онова, което не смее да признае понякога и на самия себе си - тогава по целия свят би се разнесла такава смрад, че всички ще се издушим."
Фьодор Достоевски
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски