Цитати от Джордж Патън - страница 7
Аз имам врагове и искам те да си останат такива. Те никога не могат да бъдат лоялни приятели никому и в нищо. Аз насочвам ударите си срещу тях при всеки удобен случай. По-добре е да изгубиш битка заедно с верен приятел, отколкото да я спечелиш с враг. Човек не губи битката, щом се бори заедно с верни приятели, защото заедно могат отново да се борят за същите неща. Това е причината, поради която аз никога не съм обичал политиката и политиците. Те винаги си сменят позицията – разменят си лоши партньори в политиката си.
Джордж Патън
На 25 (март 1945 г.) 87-ма дивизия успя да премине реката и до сутринта имаше две подразделения на отсрещния бряг, въпреки факта, че всички исторически изследвания, които прочетохме за преминаването й, твърдяха, че преминаването на река Рейн между Бинген и Кобленц е невъзможно. Тук ние отново имахме предимството на собствената си теория, че недостъпното място обикновено е най-слабо охранявано.
Джордж Патън
Един генерал, който беше освободен от поста си, дойде при мен по собствено желание и се опита да ми обясни защо не е успял да се справи. Предложих му едно по-малко командване в друга дивизия, но той ми каза, че трябва да помисли 48 часа, за да реши. Не му го казах направо, но разбрах, че всеки, който не може да вземе едно решение за по-малко от 48 часа, не е подходящ да командва войски в сражение.
Джордж Патън
Когато се събудих сутринта в 3 часа на 8 ноември 1944 г. валеше много силен дъжд. Опитах се да заспя, но не можах, затова станах и започнах да чета книгата на Ромел "Атаки на пехотата". Случайно попаднах на главата, в която описваше една битка в дъжд през 1914 г. Беше много полезно, защото почувствах, че ако германците са могли да го направят, аз също мога да го направя, затова си легнах отново и бях събуден в 5.15 от артилерийска подготовка.
Джордж Патън
...Отидох в щаба на 3-та дивизия, по който от време на време се стреляше, и намерих генерал Траскът, много енергичен и смел офицер, да страда от такава физическа умора, че беше убеден, че операцията няма да успее. Убедих го да я проведе с аргумента, че ако успее, ще получи всички почести, а ако се провали, аз ще поема отговорността. След това се обадих на генерал Брадли по телефона и му казах същото. И пред двамата заявих, че им имам пълно доверие и се върнах в моя щаб, защото ако бях останал там, можеше да не успея да покажа тази моя увереност. Прекарах много напрегната нощ, отчасти защото врагът ни бомбардираше, но не ни улучи. Малко след зазоряване полковник Харкинс, който беше дежурен офицер, дойде да ми каже, че атаката е имала пълен успех. Беше много трудно да наредя на двама офицери, на които имах пълно доверие, да проведат операцията, която и двамта смятаха за невъзможна.
Джордж Патън
Следобеда на 29 юли (1944 г.), на юг от Контансите (Кутанс, Франция) видях една бронирана дивизия, спряла на пътя, докато главният щаб обмисляше възможността за преминаване на река Сиен с цел настъпление към Гренвил по крайбрежния път. Погледнах картата и видях, че реката е на няколко мили оттам, затова отидох до нея и я проучих. Разбрах, че е дълбока само около 60 см и, доколкото успях да забележа, отбранявана само от една картечница, която за щастие не можа да ме улучи. Окуражен от тази информация, аз се върнах при командващия генерал и го попитах защо не преминава реката. Той каза, че не знае дали предстои прилив или отлив и че е разбрал, че реката е строго защитавана. Казах му – много грубо, – че току-що съм го направил и да вземе да се размърда, което той направи. Оттогава тази дивизия беше една от най-смелите в Трета армия, но за да вземе инициативата за сражение, тя се нуждаеше от подобен шут, за да започне да действа.
Джордж Патън
По време на операцията ни в Тунис бяхме под строгото ръководство на британците и в моя генерален щаб имаше британски бригаден командир. Някъде в началото на втората седмица от април аз правех невероятни усилия да превзема планината Джебел Берда. Същата тази вечер, след вечеря, генерал Еди, командващ 9-та дивизия, която провеждаше атаката, дойде в щаба им и в присъствието на английския бригаден генерал заяви, че докато изпълнявал заповедите ми да продължа атаката, той усетил, че тя е безсмислена поради факта, че пехотните полкове, участващи в нея, вече имали 26% жертви.
Джордж Патън