Цитати от Плутарх - страница 6
...Който иска да съблюдава изискванията на красотата и изящния вкус в музикалното творчество, той е длъжен ... да допълва своите музикални занимания с други научни предмети, превръщайки в свое ръководство философията, понеже тя единствена е в състояние да определи подходящата мяра и полезност за музиката.
Плутарх
Абсолютно нищо не са написали най-знаменитите философи Питагор, Сократ, Акресилий, Карнеад. Че на какво основание ги счита за философи тогава; та дори и да са имали свободно време, те са предоставили писанията за софистите? На основание на това, че са живеели в съответствие с онова, което са учели.
Плутарх
Речта на политическия деец не трябва да бъде нито по младежки разпалена, нито театрална, като речите на парадните оратори, плетящи гирлянди от изящни и претрупани слова... Основа на неговата реч трябва да представлява честната откровеност, предвидливостта, разумното внимание и загрижеността... истина е, че политическото красноречие доста по-често от съдебното допуска сентенции, исторически паралели, измислици и образни изрази, умерената и уместна употреба на които действа много добре на слушателя.
Плутарх
Пословицата казва, че вълка няма да го удържиш за ушите, но гражданите и държавата само за ушите следва да се води, без да се подражава на тези, които поради невежеството си и некадърността си в изкуството на словото, прибягват до далече по-пошли и по-низки методи, обръщайки се вместо към слуха, към телата и кесиите.
Плутарх
...Всеки страх овързва с ужас душата и я смущава; той прави човека бездеен и безпомощен. А страхът от суеверия е най-безпомощният и най-парализиращият от всички страхове. Човек, боящ се от боговете, се бои от всичко: от земята, от морето, от въздуха, небето, тъмнината, светлината, шума, тишината, съня. Сънят дава отдих и успокоение за всички, освен за суеверния. Нещастната му душа бива тревожена от страховити видения и невероятни призраци, така че мъчителните му съновидения прогонват и самия сън. Но и събуждайки се, суеверният не счита своите видения за лъжовни, така че страхът не го оставя нито в съня му и нито наяве.
Плутарх