Цитати от Никола дьо Шамфор - страница 9
Маршал Дьо Вилар бил пристрастен към виното дори в старостта си. Като отишъл в Италия, за да оглави армията във войната от 1734 г. той се представил на краля на Сардиния, но бил толкова пиян, че не успял да запази равновесие и паднал. Не изгубил обаче самообладание и казал: "Ваше величество, аз съм в краката ви."
Никола дьо Шамфор
Регентът бил обещал да направи нещо за младия Аруе, тоест да го издигне, като го назначи на висок пост. Поетът причакал принца, който излизал то съвета, придружен от четирима държавни секретари. Регентът го видял и му рекъл: "Аруе, не съм те забравил. Определил съм за теб отдела на глупаците." - "Монсеньор - отвърнал младият Аруе, - ще имам много съперници. Тези четиримата например." Принцът щял да падне от смях.
Никола дьо Шамфор
Дюкло казал веднъж на госпожа Дьо Рошфор и на госпожа Дьо Мирпоа, че придворните дами са станали големи глезли и не желаят да изслушат никакъв по-соленичък разказ. "По-благонравни са и от почтените жени." - добавил той и разправил една весела история, след това друга, още по-весела, накрая трета, която започвала по крайно весел начин. Госпожа Дьо Рошфор го прекъснала с думите: "Внимавайте, Дюкло. Вземате ни за прекалено почтени."
Никола дьо Шамфор
Няколко бретонски депутати вечеряли у господин Дьо Шоазьол. Един от тях, човек с твърде сериозно изражение, не обелвал нито дума. Впечатлен от вида му, херцог Дьо Грамон се обърнал към кавалера Дьо Курт, полковник на швейцарците: "Ще ми се да му чуя гласа на тоя човек." Кавалерът го попитал: "Откъде сте, господине?" - "От Сен Мало." - "От Сен Мало!? По каква странна случайност този град го пазят кучета?" - "Защо странна? - отвърнал сериозният човек. - Кралят не го ли пазят швейцарци?!"
Никола дьо Шамфор
Луи XV не пожелал да даде на камериера си двадесет и пет хиляди франка от личното си съкровище за поддържането на малките кралски апартаменти и му наредил да се обърне към хазната. Льобел отбелязал: "Защо да се разправям с тези хора и да рискувам да ми откажат след като вие имате милиони?" Кралят отговорил: "Не обичам да се лишавам доброволно от парите си. Човек трябва да има с какво да живее."
Никола дьо Шамфор
В една битка маршал Дьо Брьой се излагал ненужно на опасност и не искал да се отдалечи от полесражението. Приятелите му напразно се опитвали да го убедят. Най-поле един от тях – господин Дьо Жокур – се приближил и му пошушнал: "Господин маршал, ако ви убият, командването ще бъде поето от господин Дьо Рут." А това бил най-глупавият от генерал-лейтенантите. Поразен от опасността, надвиснала над армията, Брьой се оттеглил.
Никола дьо Шамфор
Младият М... ме запита защо госпожа дьо Б... го бе отблъснала и се бе втурнала да преследва господин Дьо Л..., който явно не приемаше авансите й. Отговорих му: "Драги приятелю, богатата и всемогъща Генуа предлагаше суверенитета си на много крале и никой от тях не го пожела. Затова пък всички си оспорваха Корсика, където виреят само диви кестени, но която е горда и независима."
Никола дьо Шамфор
На въпроса, защо природата е направила любовта независима от разума ни, М... отговорил: "Защото природата се стреми единствено да запази вида и за да направи това, тя се нуждае от глупостта ни. Да ли в пияно състояние ще отида при някоя прислужница в кабаре или при някоя уличница, или ще покоря самата Клариса след две години ухажване, природата все едно ще е постигнала целта си. Докато разумът би ме предпазил от прислужницата, от уличницата и от Клариса може би. Ако се осланяме само на него, кой би искал да стане баща и да си създаде толкова грижи за в бъдеще? Коя жена би си навлякла едногодишна болест заради неколкоминутна епилептична криза? Като ни лишава от разум, природата по-добре осигурява властта си над нас. Това е причината да не прави разлика между Зеновия и слугинята, която й гледа кокошките, между Марк Аврелий и коняря му.
Никола дьо Шамфор
М... лудо се забавлява с недъзите, които открива в обществото. Изглежда очарован, когато види някоя смайваща несправедливост – незаслужено разпределени постове, смешни противоречия в поведението на управници, скандали от всякакъв вид, каквито обществото често ни предлага. Отначало мислех, че е злобен. Но когато го опознах по-отблизо, разбрах на какъв принцип се подчинява този странен начин на възприемане на нещата. Става дума всъщност за почтено чувство, за добродетелно възмущение, което дълго време го е правело нещастен и кеот е заменил със склонност към шеги, – шеги, които би трябвало да са само весели, но понякога стават горчиви и саркастични, давайки да се разбере какво лежи в основата им.
Никола дьо Шамфор