Цитати от П. Д. Джеймс - страница 2
Аз съм на петдесет години и никога не съм знаел какво е да обичаш. Мога да напиша тези думи, да знам, че са верни, но изпитвам само съжалението, което човек с глух по тона трябва да изпитва, защото не може да оцени музиката, съжаление, по-малко силно, защото е за нещо, което никога не е известно, а не за нещо изгубено.
П. Д. Джеймс
Децата живеят на окупирана територия. Смелите и безразсъдните открито се бунтуват срещу властта, независимо дали е груба или доброжелателна. Но повечето стъпват предпазливо, като външно се приспособяват към чуждите нрави и едикти, докато живеят в тайна своя иконоборчески и подривен живот.
П. Д. Джеймс
Светът на неизлечимо болните не е светът нито на живите, нито на мъртвите. Гледах други, откакто гледах баща си, и винаги с чувство за тяхната странност. Те седят и говорят, и им се говори, и слушат, и дори се усмихват, но духом вече са се отдалечили от нас и няма как да влезем в тяхната сенчеста ничия земя.
П. Д. Джеймс