Цитати от Ан Патчет - страница 4
Сега осъзна, че едва сега започва да вижда пълната степен, до която му е било съдбата да следва, да влезе сляпо в съдбите, които никога не може да разбере. В съдбата имаше награда, в предаването на сърцето на Бог имаше великолепие, което беше извън описанието. В момента човек е сигурен, че всичко е загубено, вижте какво е спечелено!
Ан Патчет
Приятелството ни беше като писането ни в някои отношения. Това беше единственото нещо, което беше интересно за иначе скучния ни живот. По-добре ни беше, когато бяхме заедно. Заедно бяхме малко общество на амбиция и високи идеали. Бяхме нежни, търпеливи и любезни. Ние изобщо не бяхме като света.
Ан Патчет