Цитати от Марк Странд - страница 2
В полето аз съм отсъствието на поле. Винаги е така. Където и да съм, аз съм това, което липсва. Когато вървя, разделям въздуха и винаги въздухът навлиза, за да запълни пространството, където е било тялото ми. Всички имаме причини за преместване. Премествам се, за да поддържам нещата цели.
Марк Странд
Стихотворението е място, където условията на отвъдното и вътрешността стават осезаеми, където да си представиш е да почувстваш какво е да бъдеш. Позволява ни да имаме живота, който ни е отказан, защото сме твърде заети да живеем. Още по-парадоксално е, че поезията ни позволява да живеем в себе си, сякаш просто сме извън обсега на себе си.
Марк Странд
Тя стоеше до мен години наред, или беше момент? Аз не мога да си спомня. Може би я обичах, може би не. Имаше къща, а после нямаше къща. Имаше дървета, но не останаха. Когато никой не помни, какво има? Ти, чиито мигове са изчезнали, който се носиш като дим в отвъдното, кажи ми нещо, кажи ми каквото и да било.
Марк Странд
Как горяха онези огньове, които вече ги няма, как времето се влоши, как сянката на чайката изчезна безследно. Беше ли краят на сезон, краят на живота? Толкова ли отдавна е било, че изглежда, че никога не е било? Какво е това в нас, което живее в миналото и копнее за бъдещето, или живее в бъдещето и копнее за миналото?
Марк Странд