Депресиращата част ли е, че той е прав само наполовина – не че тя няма нужда от спасяване, но че никой друг няма да може да го направи? Тя винаги по някакъв начин е знаела, че тя е тази, която ще трябва да се спасява сама. Или може би това, което е депресиращо, е, че това знание изглежда сякаш трябва да улесни живота, а вместо това го прави по-труден.