От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло.
Иво АндричСвързани теми
друг живот къща нищо представа стремеж човекПодобни цитати
Кръстът на живота
- Защо наричаме живота си тежък кръст, татко?
- Виж,- отговорил бащата, държейки в ръце две пръчици.
- По-късата пръчица е нашата грешна човешка воля, a по-дългата е Божията воля, Христовата воля. Ако поставим късата пръчица, нашата воля, напряко на Божията воля, получаваме кръст, но ако наложим пръчиците една върху друга, ако слеем волята си с Божията, вече няма кръст. Старай се винаги твоята воля да съвпада с Божията воля.
Игнатий Брянчанинов
Вярвай в Бога и не се страхувай от нищо. Защото Господ Бог е по-голям от всеки и от всичко. Ние сме нещастни, защото не предаваме живота си в ръцете на Христа. Помни, че нищо не се случва без причина. Дори боровата игличка няма да падне от бора на земята, без Бог да допусне това. Затова, когато човек е предал всичко в Божиите ръце, не трябва да се страхува от нищо. Ето така се освещаваме.
Порфирий Кавсокаливит
Добротата не може да се получи с никакво образование. Човек може да има и 10 дипломи и да бъде мерзавец, и да изживее страшно живота си. А може да бъде и скромен, но ако в сърцето си има доброта и любов, то той ще бъде щастлив. А какво повече от щастие е нужно на човека? Щастието не се измерва с положението в обществото, заплатата или други подобни материални фактори. Щастието е вътрешно състояние на душата.
Кирил Московски
Съвестта е създател на смисъла. Тъй като чувството за ограниченост се корени в нашите емоционални връзки един с друг, то пречи на живота да се превърне в нищо друго, освен в дълга и по същество скучна игра на опит за господство над нашите ближни хора и за всяко ограничение, което съвестта ни налага, ни дава момент на свързаност с друг, мост към някого или нещо извън често безсмислените ни схеми.
Марта Стаут
Моментът, когато се достигне границата, когато няма нищо друго освен тъмнина: нещо идва на помощ, което не е реално. По друг начин всичко това е като лудост: луд човек, който не е помогнал от проблемите си с нищо реално, започва да се доверява на това, което не е реално, защото то му помага и има нужда от него, защото истинските неща продължават да не му помагат.
Лидия Дейвис