Търпи обиди, неприятности, несправедливости и не смей по своята гордост да виниш ближния си. Повярвай, ако го направиш, вината няма да лежи върху него, а върху тебе: Господ желае да очисти греховете ти, затова и ти изпраща незаслужена скръб или обида. Но пак ще ти напомня - те са напълно заслужени от теб, поради твоите стари грехове, затова приемай скърбите с радост, приемай ги като лекарство от Самого Господа, а този, който те обижда считай за твой небесен приятел, целител на твоята душа; тогава никаква обида няма да те тревожи, а само ще те зове към покаяние, смирение, търпение и ще увеличава здравето на твоята душа, и ще станеш любим на Бога.
Сава (Остапенко)Свързани теми
бог вина господ душа зова несправедливост покаяние приятел скръб смирение станаПодобни цитати
Само в Бога човек намира себе си и става това, което е. Христос е идеалът за човека, но жив идеал, който има божествена сила. Човекът е толкова свободен, колкото се стреми да се уподоби на Христа, да се уподоби на Него чрез придобиването на онази божествена светлина, която се нарича благодат.
В своите тайнствени дълбини душата знае откъде е и защо съществува и затова чувства, кое и е сродно и кое е чуждо. Светият Дух се нарича Утешител, защото човешкото сърце само в Него се успокоява. Свободата е само в Бога.
Християните знаят това от опит.Истинското покаяние е раждането на душата, а причастието е нейното възкресение от мъртвите.
Рафаил Карелин
Защо боледуваме? Защото нервничим. А защо нервничим? Защото съгрешаваме. Когато има бъркотия в душата ни, това оказва влияние на тялото и здравето ни се срива. Но ако позволим на Христос да се всели в душата ни, тогава грехът отстъпва, отстъпва нервността, отстъпва болестта. Когато предадем себе си на Христа, тогава духовният ни организъм навлиза в състояние на мир, в резултат на което всички наши органи и жлези започват да функционират по естествения си начин. Тогава оздравяваме и преставаме да страдаме. Ако възложим грижата на Бога и душата ни се успокои, тогава и Божията благодат, заедно с този душевен покой може да действа така, че болестта да си отиде.
Порфирий Кавсокаливит
Повечето хора мислят, че на Бог е угодно човек да не яде пиле в пост, а вместо пиле да яде риба, и още по-добре - октоподи. И ето, ако ядете октопод, вие сте угодни на Бога, а ако ядете пиле, пълнено с пеницилин, вие не сте угодни на Бог. Като че ли спасението на душата зависи от пилето - дали ще го изядеш или не.
Затова много хора страдат и си мислят: "Как ще издържа? Стара съм, на 96 години съм, как ще издържа без пиле? Грехота е да ям пиле, като постя!"
А за Бог въобще не е важно дали ще ядете пиле или октопод. Бог иска да се въздържате от съвсем различни неща: от гняв, от осъждане, от завист, от злословие, от сквернословие, от нецензурни думи и от много други грехове. Ето какво трябва...
Дмитрий Смирнов
...Всеки страх овързва с ужас душата и я смущава; той прави човека бездеен и безпомощен. А страхът от суеверия е най-безпомощният и най-парализиращият от всички страхове. Човек, боящ се от боговете, се бои от всичко: от земята, от морето, от въздуха, небето, тъмнината, светлината, шума, тишината, съня. Сънят дава отдих и успокоение за всички, освен за суеверния. Нещастната му душа бива тревожена от страховити видения и невероятни призраци, така че мъчителните му съновидения прогонват и самия сън. Но и събуждайки се, суеверният не счита своите видения за лъжовни, така че страхът не го оставя нито в съня му и нито наяве.
Плутарх
Никой на тази земя не може да избегне бедите; и макар че бедите, които Господ ни изпраща, не са големи, хората си ги представят като непосилни и биват смазани от тях.
Това става, защото не смиряват душите си и не поверяват себе си на волята Божия. Ала Сам Господ води със Своята милост онези, които са се оставили на Божията воля и с твърдост понасят всичко заради Бога, Когото са възлюбили тъй много и в Когото са се прославили навеки. Невъзможно е да се избегнат премеждията на този свят, но човекът, който се е оставил на Божията воля, понася премеждията леко, като възлага надеждата си на Господ, и така преминава през премеждията.
Софроний Сахаров