Дори да си сключил зъби до болка и пръстите ти да припукват от стискане, радвай се, защото живееш. Радвай се на тюркоазеното небе и на рубинения залез. Радвай се на перлените капки на дъжда, просто защото така е редно. Радвай се с отчаяната радост на изпонаранения войн. Нека битката е изгубена, но нали флагът е вдигнат, не си захвърлил оръжието, не си побягал позорно, защото няма с какво да бягаш. И можеш само да устоиш до края. И когато вече нямаш нищо, радвай се с висшата радост за своите ближни. Радвай се на чуждата любов и на звъна на смеха на децата, които не са твои. Дори когато небесата сякаш се сгромолясат, радвай се. И в дъжд, и в киша, радвай се. Радвай се и ликувай, презри болката, защото твоето име е човек!
Лонгин ЖарСвързани теми
битка дете дъжд залез любов нищо устоя флаг човекПодобни цитати
Каквото повикало, такова и се обадило. Ако ти крещиш на своите деца, бъди спокоен: ще дойде време, и децата ще ти крещят в отговор. Ако ти биеш своите деца - почакай малко, децата ще заякнат и ще ти го върнат с лихва. Ако ти нямаш време за своите деца, то откъде децата ще намерят време за тебе, когато изнемогнеш от старост и болест. Каквото посееш, това и ще пожънеш. И тук да се пита: "защо се случва всичко това с мен?" е напълно безсмислено. Това е закономерност: каквото си вложил, това и си получил. Това се отнася не само за децата. Това се отнася и за отношенията с близките, и за отношенията с роднините, за отношенията с колегите по работа. Във всичко, както бихте искали да се отнасят към вас, така и вие се отнасяйте към своя ближен.
Евгений Попиченко
За всички, които още не са се оженили. Хората се женят и след 30 годишна възраст. Доверете се на Бог във всичко. Най-важното е да не възприемате сегашното си състояние като нещастие или провал в живота. Може би Господ ви предпазва от скръб и горчиви преживявания, които има толкова много в наше време сред хората, живеещи със семейства. Колко са разводите! Колко много семейства има, в които съпругът и съпругата живеят под един покрив като напълно непознати... Вместо топлина и радост - студ и копнеж. Приемете съвет, който ще ви помогне. Не се измъчвайте с мисли за самота. Господ знае по-добре от нас това, от което се нуждаем. Бог ви е дал най-ценния дар - вярата, без която никой човек не може да има истинско щастие.
Атанасий Гумеров
Доблестта може да мине и без покровители. Или я имаш, или не. Средно положение няма. Тя може да те направи щастлив, но и напълно нещастен. Зависи от самия теб. А за хората с характер и щастието, и нещастието, са като двете им ръце. Използват ги и двете - и лявата, и дясната. Вили беше точно такъв човек. Неговата природа му помогна да премине през живота не само с усмивка, но и с достойнство. И ако всичко, което предстои да разкажа, беше просто приказка, със сигурност щеше да започва с думите: "Имало едно време един достоен и усмихнат човек...". Само че това е истински разказ за една много голяма и интересна личност. Обикновена история за необикновен човек. Докосването до такива хора като маестрото оставя белег за цял живот.
Добромир Славчев
Във всяко отношение Дийн притежаваше също тъй точен, блестящ и завършен ум, но без да е досадно интелектуален като тях. А неговата "престъпност" не беше лукава, нито надменно-презрителна; тя се изразяваше в лудешки свръхизблици на американска радост, звънтяща в порои от "да-да"; тя беше чисто западняшка, западен вятър, ода от прериите, нещо ново, дълго предвещавано, дълго чакано (Дийн например крадеше коли само за да пътешества за удоволствие). И още нещо - всички мои нюйоркски приятели бяха в незавидната кошмарна позиция на хора, които отхвърлят обществото и вечно натрапват похабените си книжни, политически или психоаналитични съображения за това, докато Дийн просто препускаше из това общество, жаден за хляб и любов; него нищо не го интересуваше...
Джак Керуак
Любовта привлича любовта, която се устремява буйно към Тебе; тя иска да изпълни бездната, която я привлича. Но, уви, тя дори не е капка роса, попаднала всред океана! За да те обичам, както Ти ме обичаш, трябва да ми дадеш Твоята Любов и само така ще намеря покой. О, Исусе мой, струва ми се, че не можеш да изпълниш една душа с повече любов от тази, с която си изпълнил моята, и затова се осмелявам да Те моля да възлюбиш и онези, които си ми дал, както мене самата си възлюбил.
Ако един ден на небето видя, че ги обичаш повече от мене, ще се зарадвам, признавайки още от този свят, че тези души, заслужават повече; но тук, на земята не мога да си представя по-безгранична любов от тази, с която си пожелал да ме надариш без никаква заслуга от моя страна.
Тереза от Лизио