Рядко се срещат семейства, в които цари любовта, които живеят духовно и децата им не се карат за имоти и парцели и не тичат по съдилища. Познавах едно седемчленно семейство. Родителите притежаваха златни предмети. След смъртта им децата решиха да ги вземе онзи брат, който се бе грижил за тях в старините им. Той обаче си помислил, че сестра им има голямо семейство и повече се нуждае от тях, и ги дал на нея. Тя ги дала на другия брат, той на другия и накрая се върнали пак при първия! Точно както са постъпили онези отци, за които четем в Патерика - накрая, понеже и той не искал да задържи златото, дали го на една църква.