Цитати на тема "Звук" - страница 3
Вечер угасне електричеството. Обгърне ме благодетелна тъмнина. Все едно че съм сама. Никой не ме вижда. Дори мога да плача. Какво блаженство! Да плачеш, без да те питат защо плачеш, без да те утешават. Но за такова щастие се изисква тренировка: да плачеш, без да издадеш никакъв звук, и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас: "Четката е на етажерката!""
Блага Димитрова
Тромпетистът се втренчи в него; съзря пред себе си лудия, който не само разбираше музиката му, но и искаше да я разбере още по-дълбоко, да открие много повече неща, отколкото бяха вложени в нея, и двамата започнаха да се надпреварват; от тромпета вече излиташе какво ли не, само не и музикални фрази, по-скоро стонове, и още стонове - "бау", после надолу към ниското "биип" и рязко нагоре "ииииии", сгромолясване до най-ниския стържещ звук и отново полет нагоре, докато писъкът му изпълни целия свят. Опита всичко - нагоре, надолу, косо встрани, от горе до долу, хоризонтално, трийсет градуса, четирийсет градуса, додето на финала се строполи назад в нечии ръце и отказа да свири по-нататък, а тълпата се блъскаше и крещеше: "Страшен! Страхотен! Царски го изкара!"
Джак Керуак
И все пак част от слуховата дейност все още е откровено непостижима. Въпреки че знаем например, че мозъкът преработва акустичните вибрации в невронни признаци, някои от нашите феноменални слухови таланти, като превеждането на физическите свойства на звука в абстрактното царство на смисъла, остават дълбока загадка, още повече че това се случва в 150 милисекунди след началото на звука.
Ан Карпф
Новородените могат да различават собствените си викове и тези на други бебета. Те се разстройват, когато чуят други бебета да плачат, което вероятно е причината, когато едното бебе плаче в родилно отделение, другите неизбежно го следват. Винаги се предполага, че те просто се копират помежду си, но вероятно също така ги боли звуците на бедствие. Човешката съпричастност се развива рано и се изразява гласно.
Ан Карпф
Четенето на художествена литература е важно. Това е жизненоважно средство да си представим живот, различен от нашия, което от своя страна ни прави по-съпричастни същества. Следвайки сложни сюжетни линии, нашият мозък се простира отвъд 140-те знака на мисленето със звук, а пребиваването в света на романа ни дава способността да бъдем тихи и сами, две умения, които изчезват по-бързо от полярните ледени шапки.
Ан Патчет
