Цитати на тема "Тирания" - страница 4

Приемам критиката толкова сериозно, че вярвам, че дори в разгара на битка, в която човек е безпогрешно от едната страна срещу друга, трябва да има критика, защото трябва да има критично съзнание, за да има проблеми, проблеми, ценности, дори за животи, за които да се борим... Критиката трябва да мисли за себе си като подобряваща живота и конститутивно противопоставяща се на всяка форма на тирания, господство и злоупотреба; нейните социални цели са непринудително знание, произведено в интерес на човешката свобода. (Едуард Саид)
Мисля, че любовта често е малко егоистична, дори преди да имаме консуматорство. Това не е ново. Потребителското общество ви създава илюзията, че имате голям избор и ви обременява със свободата да можете да се занимавате с този избор. И в същото време, вие оставате с тиранията на съмнението в себе си и несигурността дали сте направили правилния избор. Вижте цитата
Естер Перел
Това, което Съединените щати направиха, е да бъдат отворени за хората, които бягат от тиранията, които бягат от опасността, но ние го направихме по много внимателен начин, който работи за нас. Вижте цитата
Кондолиза Райс
Много съм горд, че отстоявахме предложението, че никой мъж, жена или дете не трябва да живее в тирания. Вярвахме в демокрацията и я насърчавахме. Вижте цитата
Кондолиза Райс
Без власт знанието е безполезно. без знание вярата е тирания. Без разбиране човечеството е сляпо и без всичките четири е обречено. Вижте цитата
Л. Е. Модезит-младши
Демокрацията, наложена отвън, е скрита форма на тирания. Вижте цитата
Лойд Бигъл-младши
Времето изтощава силата на всяка тирания. Вижте цитата
Катон Млади
Да налагаш тирания е несправедливо, да се отказваш от нея обаче – опасно. Вижте цитата
Тукидид
Да насилваш човек да плаща с данъците си за разпространението и приложението на идеи, в които той не вярва или ненавижда, е престъпление (грях) и тирания. Вижте цитата
Томас Джеферсън
Началото и краят на възвисяването на личността започва в епохата на тирания! Вижте цитата
Роберт Музил
Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти ? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му. Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена... Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!... (Алеко Константинов)