Цитати на тема "Господин" - страница 3
Изчаках достатъчно г-н Костов да надуе балона. Не е в стила ми да персонифицирам политическия дебат, дори и когато нападките на моите опоненти придобиват личен характер. Но става дума за доста тежки манипулации. Затова нека господин Костов да каже в какво точно ме уличава, защото едва ли някой ще му повярва, че той не познава съдържанието на папката и че може да остане на нивото задаване на въпроси.
Георги Първанов
Този, който продава творбата, трябва да си направи сметка и на кого би могъл да я продаде. Това изисква детайлно познаване на пазара. Като анекдот в бранша се разказва случаят с някой си български колекционер, който замислил голям удар в "Сотбис". Прочутата аукционна къща продала книга от голяма поредица от ХIХ в. за цели 12 000 паунда. Същия том открил в сбирката си и нашият човек. Стегнал си куфарите и право в Лондон, а там му казват: "Благодарим ви, господине, за вашите старания, но не се интересуваме от книгата." "Ама аз ще предложа много по-ниска цена", упорства той. "Тенк ю, няма нужда", отвръщат. И така, докато нашенецът не избухнал: "А онзи случай?" "В онзи случай, сър – обяснили от "Сотбис" – знаехме, че на лорд Х тази книга му липсва в библиотеката. И той много искаше да я има. Затова тя достигна тази цена.
Павел Тодоров
Когато Жан-Жак Русо бил във Фонтенбло на представлението на "Селския гадател", един придворен се приближил до него и го заговорил учтиво: "Господине, позволявате ли да ви направя един комплимент?" - "Да, господине - отвърнал Русо, - стига да е добър." Придворният си отишъл. Упрекнали Русо: "Но как може така? Що за отговор е това?" - "Съвсем подходящ - рекъл той. - Има ли нещо по-лошо от зле направен комплимент?"
Никола дьо Шамфор
Самовлюбеният глупак господин Дьо Сурш бил дребен, тъмнолик, с отблъскващ вид и приличал на бухал. Един ден, като си тръгвал, той казал: "От две години насам за пръв път ще спя вкъщи." Епископът на Агд се обърнал и като му видял физиономията, попитал: "Господинът досега по клоните ли е спал?"
Никола дьо Шамфор
Лекарят господин Лори разправяше, че при едно неразположение госпожа Дьо Сюли го извикала и между другото му разказала за нахалството на Бордьо, който й бил рекъл: "Болестта ви се дължи на естествени причини – трябва ви мъж," като същевременно й се представил в не твърде приличен вид. Лори се опитал да оправдае колегата си и обсипал госпожа Дьо Сюли с почтителни комплименти. "Не знам какво стана след това, - добавяше той, - но тя ме извика само още веднъж, а после пак стана пациентка на Бордьо."
Никола дьо Шамфор
Господин Дьо... забелязал, че господин Барт ревнува (жена си) и го упрекнал: "Вие ревнувате! Що за претенции! Май много си въобразявате и сега ще ви обясня защо. Не всеки може да бъде рогоносец. Знаете ли, че за да бъде човек такъв, той трябва да умее да посреща гости, да бъде учтив, общителен, почтен? Придобийте тези качества и тогава хората ще направят за вас каквото могат. Такъв, какъвто сте сега, кой би се наел да ви сложи рога? Ама че тип! Когато дойде време да се плашите, аз пръв ще ви поздравя."
Никола дьо Шамфор
Няколко бретонски депутати вечеряли у господин Дьо Шоазьол. Един от тях, човек с твърде сериозно изражение, не обелвал нито дума. Впечатлен от вида му, херцог Дьо Грамон се обърнал към кавалера Дьо Курт, полковник на швейцарците: "Ще ми се да му чуя гласа на тоя човек." Кавалерът го попитал: "Откъде сте, господине?" - "От Сен Мало." - "От Сен Мало!? По каква странна случайност този град го пазят кучета?" - "Защо странна? - отвърнал сериозният човек. - Кралят не го ли пазят швейцарци?!"
Никола дьо Шамфор
В една битка маршал Дьо Брьой се излагал ненужно на опасност и не искал да се отдалечи от полесражението. Приятелите му напразно се опитвали да го убедят. Най-поле един от тях – господин Дьо Жокур – се приближил и му пошушнал: "Господин маршал, ако ви убият, командването ще бъде поето от господин Дьо Рут." А това бил най-глупавият от генерал-лейтенантите. Поразен от опасността, надвиснала над армията, Брьой се оттеглил.
Никола дьо Шамфор
Маршал Дьо Ноай завел дело в Парламетна срещу един свой арендатор. Осем от деветимата съветници отказали да вземат страна с думите: "В качеството на роднина на господин Дьо Ноай." И наистина му били роднини... но от девето коляно. На един от съветниците – господин Юрсон, това тщеславие се сторило смешно и ставайки, той заявил: "И аз отказвам." Председателят го попитал: "В качеството си на какъв?" Той отговорил: "На роднина на арендатора."
Никола дьо Шамфор