Цитати на тема "Демон" - страница 3
Цялата луда работа сякаш извади от вътрешностите ми най-лошото в мен – най-лошите ми страхове – най-лошите аспекти на характера ми – най-лошите ми несигурност и чувство на срам и вина. Тогава не го знаех, но точно това трябваше да се случи. Точно това е Соломоновата магия. Най-лошото в мен беше моят проблем. Най-лошото в мен беше демонът. Когато най-накрая ми просветна, че успях да предизвикам демона и най-лошото от мен беше в капан в този магически триъгълник, нямах друга алтернатива, освен да впрегна и пренасоча чудовищната му сила и да му дам нови маршируващи заповеди. Оттогава нататък този конкретен демон ще работи за мен, а не срещу мен.
Лон Майло Дюкет
Казано е, че Бог допуска демоните да ни нападат по пет причини. Първата е посредством нападенията и защитата да се научим да различаваме добродетелта от греха. Втората е да запазим твърда и непоколебима добродетелта, която сме придобили с борба и труд. Третата е, напредвайки в добродетелта, да не мислим високо за себе си, а да се учим на кротост. Четвъртата е, след като изпитаме цялата подлост на греха, да го намразим от дън душа. И разбира се, петата и най-важна причина е, след като сме се освободили от страстите, да не забравим за собствената си немощ и за силата на нашия Помощник.
Максим Изповедник
Смърте! Къде ти е жилото?!
Аде! Къде ти е победата?!
Христос възкръсна и ти си повален!
Христос възкръсна и паднаха демоните!
Христос възкръсна и ангелите се радват!
Христос възкръсна и тържествува животът!
Христос възкръсна и ни един мъртвец не остана в гробовете! Защото като възкръсна от Гроба Христос, стана начатък на умрелите.
Нему слава и владичество во веки веков! Амин.
Йоан Златоуст
Много често се случва да ни очернят, да ни унижат, да ни презират или да ни причинят зло, напълно незаслужено, ако гледаме от светска гледна точка. Но Бог допуска всичко това, като въздаяние за нашите стари грехове, за да може ние прощавайки на другите, да получим прошка и от Бога за всички несправедливости и грехове, които някога сме извършили към хората. Затова ние трябва да се радваме, а не да тъжим при подобни скърби, но всъщност малодушничим и се огорчаваме без мярка. Прости нас, Господи! Мисля, че ние трябва да прощаваме на ближните ни, не само, за да се простят нашите грехове, но и с пълното съзнание, че тези хора правят зло не по своя воля, но съблазнявани от демоните - те не знаят, какво правят (Йоан 23:24).
Илий Ноздрин
Човек, който благочестиво живее, не допуска злото в душата си. А когато в душата няма зло, тогава тя е невредима и в безопасност. Над такива хора нито злобния демон, нито случайностите имат някаква власт. Бог ги избавя от злините и живеят те невредимо пазени, като богоподобни. Някой похвали ли такъв човек, той не приема сериозно похвалите, някой обезславя ли го, той не се защитава и не се възмущава на онзи, който го обижда.
Антоний Велики
Разделяне на душата от тялото
В голяма скръб и печал се намира душата, когато я влекат и я принуждават да върви насам и натам
(в различни посоки).
Демоните искат да я отведат със себе си в геената; ангелите желаят тя да стигне заедно с тях до
обителите на светлината.
В това време не са й от полза нито приятелите, нито братята, нито обичаните от нея, нито близките, нито познатите. За нищо счита тя и богатство, и имущество, а мисли само за това колко са греховете й и колко големи са те.
Душата кръжи тогава около тялото и му говори: "Прощавай! Взима ме смъртта и аз заминавам.” А тялото отговаря на душата: "Иди си с мир, мила душа!
Господ, Който ни сътвори, да ни избави от геената!”.
Ефрем Сирин
