Цитати на тема "Хоризонт" - страница 2
За мене това е изминат път, господине, и аз съм обзет от копнежа да науча колко човешки пътища има зад хоризонта, но само за сметка на ей тези крака, и аз съм обзет от копнеж да воювам, но вече единствено сам със себе си, обзет съм от копнежа да живея, но почти за моя собствена сметка...
Бохумил Храбал
Основният проблем с отчаянието е, че то се самоизпълнява. Хората, които се страхуват от най-лошото, са склонни да го канят. Глави, които са надолу, не могат да сканират хоризонта за нови отвори. Изблиците на енергия не произтичат от дух на поражение. В крайна сметка безпомощността води до безнадеждност.
Норман Казънс
Обичаме да седим до фара, под техните приятелски огньове, огнището на морския живот... Имаме толкова много спомени за тях; те са заобиколени от традиции, легенди, които са красиви, но и верни... Когато вече няма звезди на хоризонта, морякът вижда фар: смелостта му се връща, защото вижда отново своята звезда, звездата на Братството.. .Фарът е бил олтар, храм, колона, кула... Римската империя осветява цялото Средиземно море от нос до нос.
Предраг Матвеевич
Живея за да разширявам своите хоризонти и да се наслаждавам. Но удоволствието е това, към което е нужно да се отнасяме сериозно. Подобно на хокея. Трябва да страдате, за да разберете, как да преодолявате страховете си, преди да можете да оцените това. Това е такова безумие, като скок от самолет.
Рой Дюпюи
Човешката природа, в най-добрия си случай, винаги се е основавала на дълбоко героично безпокойство, на желанието за нещо - нещо друго, нещо повече, независимо дали е истинска любов или поглед точно отвъд хоризонта. Обещанието за щастие, а не постигането му, беше това, което движеше целия двигател, глупостта и славата на това, което сме.
Уил Фъргюсън
За да говорим за тази универсална сила, която ще ни отведе отвъд последния хоризонт на познатото ни Аз към по-мъдро, по-любящо и по-светло състояние на битието, не е нужно да измисляме нов език. Но ние трябва да слушаме старото, древното, не с измъчените си умове, а с пробудените си души.
Ариана Хъфингтън