Цитати на тема "Докосване" - страница 3
Страшна сила е събрана в ръцете на любим мъж. Гледаш в хипноза тая едроставеста китка с тревожещи космици по кожата. Сякаш тия снопчета влакна са излъчители на гравитация. Някаква древна закана напира от ъгловите линии на кокалчетата. Широката твърда длан таи гореща ласка и плясък на камшик. Дългите, чувствителни пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време – и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Каквото и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!
Блага Димитрова
Смъртта е нашият единствен мъдър съветник. Винаги когато усещаш, както става обикновено, че всичко се е обърнало наопаки и те очаква гибел, обърни се към смъртта си и я попитай дали е така. Смъртта ще ти каже, че не си прав; че нищо извън нейното докосване няма истинско значение. Твоята смърт ще ти каже: "Още не съм те докоснала”.
Карлос Кастанеда
Ако някой ви попита защо се молите на бездушни икони и каква ви е ползата от тях - кажете му, че от нашите икони получаваме несравнимо повече полза, отколкото от най-добрия и благодетелен човек; кажете му, че от иконите винаги приижда благодатна сила и помощ за душата, която ви предпазва от грехове, скърби и болести, особено от иконите на Спасителя и Божията Майка; че един сърдечен поглед, отправен с вяра към тях като към живи, които се намират близо до нас, спасява от люти скърби, страсти и душевен мрак, че ако докосването до дрехата на Спасителя и кърпите на апостолите правело болните здрави, то колко повече ликовете на Спасителя и Божията Майка са силни да изцерят вярващите от всякаква скръб, заради вярата в Господа и Божията Майка.
Йоан Кронщадски
Доблестта може да мине и без покровители. Или я имаш, или не. Средно положение няма. Тя може да те направи щастлив, но и напълно нещастен. Зависи от самия теб. А за хората с характер и щастието, и нещастието, са като двете им ръце. Използват ги и двете - и лявата, и дясната. Вили беше точно такъв човек. Неговата природа му помогна да премине през живота не само с усмивка, но и с достойнство. И ако всичко, което предстои да разкажа, беше просто приказка, със сигурност щеше да започва с думите: "Имало едно време един достоен и усмихнат човек...". Само че това е истински разказ за една много голяма и интересна личност. Обикновена история за необикновен човек. Докосването до такива хора като маестрото оставя белег за цял живот.
Добромир Славчев