Цитати на тема "Журналистика" - страница 2
Честността в журналистиката - отговорност на всеки автор. Бих казал, че е индикатор за неговата "душа" За себе си, ние се авторите и издателите, и публицисти. Хората могат произволно да променят истината. Лъжите могат да преминават в света преди словото на истината да се изплъзне от устните.
Ащън Къчър
Колкото повече четения има един роман, дори и противоречив, толкова по-добре. В журналистиката говориш за това, което знаеш; предоставили сте си записи, събрали сте информация, провели сте интервюта. В романа вие говорите за това, което не знаете, защото романът идва от несъзнаваното. Те са много различни отношения с думите и със света. В журналистиката говорите за дървета; в романа се опитвате да говорите за гората.
Роса Монтеро
В известен смисъл журналистиката може да бъде както полезна, така и вредна за писател на художествена литература, тъй като видът на писането, който трябва да направите като журналист, е толкова различен. Трябва да е ясно, недвусмислено, кратко и като писател често се опитвате да правите неща, които са по-двусмислени. Намирам, че писането на художествена литература често е противоотрова за четенето и писането на твърде много журналистика.
Аравинд Адига
Влязох в журналистиката по множество причини, не на последно място, защото е толкова забавно. Журналистиката трябва да се занимава с натиск върху властта, разкриване на истината, осветяване на несправедливостта, забавление и забавление, когато е подходящо - това е сложен и разнообразен звяр, журналистика.
Дейвид Ремник
Успях да изуча 50 години теория на лидерство и практикум в магистърската си програма в Сетон Хол и това осигури гръбнака на знанията, които използваме всеки ден. Бакалавърската ми работа беше в журналистиката, а ранната ми работа като репортер на вестник ме научи как да изследвам, пиша и пренаписвам.
Ейдриън Гостик
Всички сме чували, че всяко общество има печата, който заслужава. В дългите години, прекарани в емиграция, тази стара максима не ме занимаваше особено, защото тя явно не засягаше България. Струваше ми се правдоподобна, но само за свободните страни. И естествено не се отнасяше за насилствено наложени затворени общества, където това, което минаваше за журналистика, се свеждаше до изпълнение на инструкции на партийното ръководство. Тогава информациите в медиите бяха наложени на читатели, лишени на всяка възможност за избор или протест чрез същите методи на цензура и полицейщина, с който режимът беше монополизирал и всички други отрасли на живота. Не беше изобщо сериозно да се говори за свободна журналистика.
Дими Паница