Цитати на тема "Допуск" - страница 2
Бог в Своята безкрайна мъдрост знае точно какви несгоди се нуждаем, за да израстваме все повече и повече в подобието на Неговия Син. Той не само знае от какво се нуждаем, но кога имаме нужда и как най-добре да го осъществим в живота си. Той е идеалният учител или треньор. Неговата дисциплина винаги е точно подходяща за нашите нужди. Никога не ни тренира прекалено, като допуска твърде много премеждия в живота ни.
Джери Бриджис
Трагична грешка, която често се допуска, е да се приеме, че Божията воля е длъжна да бъде нещо много скучно и непривлекателно, ако не и положително неприятно. Съзнателно или не някои хора гледат на Бог като на труден ръководител на задачи или на суров родител. . . . Истината е, че Божията воля за нас винаги означава по-голяма свобода, по-голямо самоизразяване, по-ново и по-светло преживяване, по-широка възможност за служене на живота на другите, по-изобилна.
Емет Фокс
Речта на политическия деец не трябва да бъде нито по младежки разпалена, нито театрална, като речите на парадните оратори, плетящи гирлянди от изящни и претрупани слова... Основа на неговата реч трябва да представлява честната откровеност, предвидливостта, разумното внимание и загрижеността... истина е, че политическото красноречие доста по-често от съдебното допуска сентенции, исторически паралели, измислици и образни изрази, умерената и уместна употреба на които действа много добре на слушателя.
Плутарх
Казано е, че Бог допуска демоните да ни нападат по пет причини. Първата е посредством нападенията и защитата да се научим да различаваме добродетелта от греха. Втората е да запазим твърда и непоколебима добродетелта, която сме придобили с борба и труд. Третата е, напредвайки в добродетелта, да не мислим високо за себе си, а да се учим на кротост. Четвъртата е, след като изпитаме цялата подлост на греха, да го намразим от дън душа. И разбира се, петата и най-важна причина е, след като сме се освободили от страстите, да не забравим за собствената си немощ и за силата на нашия Помощник.
Максим Изповедник
Много често се случва да ни очернят, да ни унижат, да ни презират или да ни причинят зло, напълно незаслужено, ако гледаме от светска гледна точка. Но Бог допуска всичко това, като въздаяние за нашите стари грехове, за да може ние прощавайки на другите, да получим прошка и от Бога за всички несправедливости и грехове, които някога сме извършили към хората. Затова ние трябва да се радваме, а не да тъжим при подобни скърби, но всъщност малодушничим и се огорчаваме без мярка. Прости нас, Господи! Мисля, че ние трябва да прощаваме на ближните ни, не само, за да се простят нашите грехове, но и с пълното съзнание, че тези хора правят зло не по своя воля, но съблазнявани от демоните - те не знаят, какво правят (Йоан 23:24).
Илий Ноздрин
Човек, който благочестиво живее, не допуска злото в душата си. А когато в душата няма зло, тогава тя е невредима и в безопасност. Над такива хора нито злобния демон, нито случайностите имат някаква власт. Бог ги избавя от злините и живеят те невредимо пазени, като богоподобни. Някой похвали ли такъв човек, той не приема сериозно похвалите, някой обезславя ли го, той не се защитава и не се възмущава на онзи, който го обижда.
Антоний Велики
Трябва задължително да има изкушения. Ако в реката няма движение, тогава водата в нея застоява, зеленясва, обрасва с трева, завъждат се жаби. По същия начин, ако всичко около човек винаги е спокойно, равномерно, тихо, в човека се завъждат страсти, а да ги изкорени е много трудно – понеже той дори не ги и забелязва ... Трябва да настроим себе си така, че да приемаме всичко като от Божия ръка и да не се възмущаваме от нищо. По-често да си казваме: щом Бог го е допуснал, значи така трябва да бъде, всичко ще се изглади, Господ всичко ще покрие, всичко ще премине, всичко ще си дойде на мястото. И гледаш - всичко си е дошло на мястото. Господ не допуска на никого свръх силите. На всички по силите.
Амвросий (Юрасов)
