Цитати на тема "Хълм"
Фригийците избират естествен хълм, прокарват изкоп през средата му, изкопават проходи и разширяват вътрешното пространство толкова широко, колкото позволява мястото. Над него те изграждат пирамидален покрив от трупи, закрепени заедно, и го покриват с тръстика и храсти, натрупвайки много високи могили от пръст над жилищата си. Така тяхната мода в къщите прави зимите им много топли, а летата им много прохладни.
Витрувий
Самовнушението е смущаващо в своята простота. За непосветените самовнушението или самоовладяването вероятно ще изглеждат смущаващи в своята простота. Но не изглежда ли всяко откритие, всяко изобретение просто и обикновено, след като стане вулгаризирано и подробностите или механизмът му са известни на обикновения човек? Не че твърдя, че автосугестията е мое откритие. Далеч от това, самовнушението е старо като хълмовете; само че бяхме забравили да го практикуваме и затова трябваше да го научим отново.
Емил Куе
Няма къде да се намира - поясни Джошуа. - Вървиш обратно по оста на времето и не намираш миналото, а друг свят, друга категория съзнание. Земята е същата, разбираш ли, или почти същата. Същите дървета, същие хълмове, същите реки, но все пак не е светът, който познаваме. Защото е живял по друг начин, развивал се е различно. Предидущата секунда, съвсем не е предидуща, а някаква друга секунда, напълно отделен сектор от време. Ние живеем в същата секунда през цялото време. Движим се в рамките на тази секунда, в този мъничък отрязък от време, който е бил предоставен на нашия свят.
Клифърд Саймък
Херцогът отново бе изправен пред една загадка на Сицилия; на този остров на тайните, където къщите са сляпо затворени и селяните твърдят, че не знаят как да стигнат до селото си, което може да се види на хълма, на пет минути разстояние, тук на този остров, въпреки че се полагат много упорити усилия показват, че за много тайни е невъзможно да се запази нещо в тайна.
Джузепе ди Лампедуза
Няколко птици излетяха от планините и се плъзнаха известно време без звук. Стоейки на фона на небето на високи склонове отвъд редица ниски хълмове, те видяха безкрайно стадо елени, онемели от разстоянието. Пейзажът напомняше изрезка от картон, но в огромен мащаб, което създаваше впечатлението, че те са тези, които са се превърнали в миниатюри... И тримата бяха еднакво изгубени.
Сесар Айра