Цитати на тема "Чело" - страница 2
Не правете нищо, без да се прекръстите! Когато тръгнете да пътувате, когато започвате работа, отивате да се учите, когато сте сами или в компанията на други хора, осенете със Светия Кръст своето чело, тяло, гърдите, сърцето, устните, очите, ушите. Целите се запечатайте със знака на Христовата победа над ада. Тогава вече не бива да се боите от магии, зли духове, баене, тъй като те се обезсилват от Кръста подобно на восък от огън и както прах се разнася от вятъра.
Клеопа
Трима из една душа поехме ние още от първия миг след моето раждане пътя на живота. Когато за първи път съм се засмял в майчините скути, от тоя смях съм се родил аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути сянка на грижа е легнала на челото ми, от тая грижа съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота; когато за пръв път в майчините скути съм заплакал, от тоя плач съм се родил пак аз и съм поел своя път в живота.
Бранислав Нушич
Ами да, мутирал е (казарменият комунизъм – бел.цит.) в някакъв олигархичен тип капитализъм. Същите хора, които по времето на казармения комунизъм бяха в челото на комсомолските и партийни организации, сега управляват държавата в съучастие с репресирани от тях хора, които успяха да се нагодят към ситуацията.
Емил Тонев
Ако детето, което започва да свири, вижда всички проблеми и усети какъв ще му бъде животът нататък, никога не би свирило. Само заради носенето на челото, тази тежка кутия, заради която си нежелан в транспортните средства, дори само заради това изпитвам дълбоко съжаление към децата, които срещам, нарамили чело на път за Музикалното училище.
Венцеслав Николов
Не ни искат и това си е! Още от най-крехка възраст пречим. Докато бях ученик в музикалното училище, хазяйката ми обясняваше, че обичала да си поспива до обяд – след това можело да свиря, докато дойдат гостите за поредния жур, тогава така се казваше. В следващата квартира не харесваха пък високите тонове, дразнели ги, и тях, и кучето им. По-късно съседите оставяха възмутени бележки в пощенската кутия: "Стига вече с това пиано, като че ли 100 бизона тичат". (И това за старинното ми италианско чело!) Че сме излишни в тази страна, започнах да се досещам още преди години: "Оплакват се от провинцията, че свирите много Бах” – скараха ми се веднъж в Концертна дирекция. Вече бях известен артист, концертирах из цялата страна: "Ама много съвременна музика слагаш в програмите си!” – сърдеха се познати и колеги.
Венцеслав Николов