Цитати на тема "Почин"

Публиката е прекрасна. Винаги има превъзходна атмосфера във финалната зона. Това е добре за световното първенство. Много ми липсваше, когато трябваше да си почина и е толкова хубаво да се върна тук. (Херман Майер)

Пиша и по този начин се отървавам от мен и най-накрая мога да си почина.

Кларис Лиспектор

Трябва да оставите хората да правят свои собствени избори и да ги уважавате, дори ако това е вашето собствено дете. И това ми беше отнето. Баща ми почина, мислейки, че все пак трябва да се върна към неговия начин на вярване.

Аян Хирси Али

Ако често сме недоволни от тези, които преговарят от наше име, причината е, че почти всякога те пренебрегват интересите на приятелите си в интерес на успеха в преговорите, който става техен личен успех поради честта, че са успели в почина си.

Франсоа дьо Ларошфуко

Туитър почина, когато компанията ми забрани достъпа до платформата си. Знам, че звучи егоистично. Но помнете какво казах току-що. За всичко съм прав.

Майло Янопулос

Синът й следваше всяка стъпка на баща си като сянка; те бяха неразделни. Може би затова синът й беше толкова ядосан, когато баща му почина. Беше изгубил сянката си на тази земя и беше оставен да гори под палещото слънце.

Мери Лин Брахт

Ако беше буря, щях да легна и да си почина в дъжда ти. Ако беше река, щях да пия от теченията ти. Ако беше стихотворение, никога нямаше да спра да те чета. Обожавам момичето, което някога си била, и обичам жената, в която си се превърнала.

Ребека Рос

Майка ми просто почина на 103 г., така че това е начало. Трябва да живеете с 20 години по-дълго от родителите си.

Рупърт Мърдок

Когато Бах почина, някои от децата му продадоха партитурите му на месаря, те бяха решили, че хартията е по-полезна за опаковане на месо. В малко селце в Германия един баща донесе у дома отпусната гъска, увита в хартия, покрита със странни и красиви символи.

Саймън ван Буй

Толкова огромна, толкова ужасяваща, толкова непоправима се оказа нечестието на търговията [с роби], че собственият ми ум беше напълно готов за премахване. Нека последствията бъдат каквито биха били: от този момент реших, че никога няма да си почина, докато не осъществя неговото премахване.

Уилям Уилбърфорс

Баща ми почина на 96-годишна възраст от болестта на Алцхаймер. На снимките мозъкът му приличаше на швейцарско сирене - толкова малко остана от него. (Хенри Марш)

Майка ми има диабет, баща ми почина с рак. Такъв е животът.

Бени Хин

Ще седя тук, докато морето се успокои и усетя как синият дим се спуска в ума ми и усещам нежното докосване на майка ми, която почина преди много време, върху рамото ми. Чакам го да дойде. Чакам, докато се стъмни.

Катя Кету

Когато той почина, аз обикалях като дрипава врана и казвах на непознати: "Баща ми умря, баща ми умря". Моята недискретност ме смути, но не можех да се сдържа. Без баща ми на покрива му в Делхи, защо бях тук? Без него, защо да се връщам? Без тази болка между нас, от какво бях направена?

Киран Десаи

Баща ми беше прав. За съжаление той почина, преди да успея да му го кажа.

Лора Шлезинджър

Напуснах Ню Йорк, след като майка ми почина и доста безцелно се бях установил в Истанбул за смяна на сцената. Това беше доста драматичен жест от моя страна, тъй като живях в Ню Йорк от 20 години, но усетих, че имам нужда от нещо различно – ескалиращите разходи и натиска на Ню Йорк започнаха да ме изморяват.

Лорънс Озбърн

Майката на Мишел и Анет Мюлер, отвлечена от децата си в Бон ла Роланд, почина в Аушвиц. И докато нацистите са желали смъртта им, французите са тези, които я поставят в опасност.

Лорънс Рийс

"Да бъде победен ракът, тази ужасна болест. Усещам, че това е възможно и моментът наближава. Вече десет години се опитвам да дам моя скромен принос в тази битка. Знам за какво става дума. Това е болка, която съм изпитал и аз, защото баща ми почина от рак." (Отговор на въпроса каква е неговата мечта)

Алесандро Дел Пиеро

Наистина съм щастлив, защото Бешков беше един огромен художник и философ, който ме е въвел по приказен начин в лоното на карикатурата, сатирата, на пластичните изкуства. Когато той почина на 54 години, а ние бяхме по на 20 и няколко, въпреки мъката, с младежка небрежност си помислихме "Поне си е отживял". Сега от позицията на 73 години, разбирам, че той е починал като юноша, на който творчеството беше на столетник.

Стоян Дуков