Цитати на тема "Смут"
Това отдръпване от дневния смут в творческа тишина не е лукс, прищявка или безполезност. Това е необходимост, защото се опитва да осигури условията, при които сме в състояние да се поддадем на интуитивните напътствия, подтици, предупреждения, учения и съвети, а също и на вдъхновяващия мир на душата. Разтваря психическото напрежение и лекува негативните емоции.
Пол Брънтън
Антихристът ще дойде за човешка погибел, за да нанася на хората оскърбления. В дейстителност, какво ли няма да направи той в това време? Ще приведе всички в смут и объркване както посредством своите заповеди, така и посредством страх. Той ще бъде страшен във всички отношения - и в своята власт, и в жестокостта, и в беззаконните заповеди. Но не се страхувай: той ще има сила... само над погиващите. И Илия тогава ще дойде, за да поддържа вярващите.
Йоан Златоуст
Краят на една епоха винаги е време на смут, война, икономическа катастрофа, цинизъм, беззаконие и страдание. Но това е и епоха на повишено предизвикателство и креативност, на проблеми и техния световен обхват, никога не е имало епоха, изправена пред по-взискателна и вълнуваща криза. Тогава това, преди всичко друго, е великата и славна ера, в която трябва да се живее, време на възможности, което изисква свежо и енергично мислене, наистина, славно време за живот.
Раусас Дж. Ръшдуни
Всяка друга криза в нашия живот: икономическа, политическа, социална, екологична, ако щете, е следствие на духовната криза, от която боледува дадено общество. Егоистичният и безпътен живот без висша цел и непреходен смисъл, без ясна посока, която води към вечността, е празен живот, носещ досада и смут в душата.
Неофит
Светът се състои от градове, градовете - от домове, домовете - от мъже и жени; затова когато настане вражда между мъжете и жените, то в дома влиза война; а когато те се бунтуват, тогава биват неспокойни и градовете; когато градовете изпаднат в смущение, то по необходимост и цялата вселена се изпълва със смутове, война и раздори.
Йоан Златоуст
Винаги, когато разучавах нова роля, за мене започваше нов живот. Вълнуваха ме непознати чувства. Обземаха ме особени трепети и настроения. Понякога смут и тревога нахлуваха в душата ми. С еднаква любов и нежност се отнасях към всички свои роли. Но не винаги успявах да достигна желания от мене образ. Като свои коронни роли смятам Канио, Радамес, Дон Хозе, Елеазар, Отело, дон Педро и Танхойзер.
Стефан Македонски