Цитати на тема "Ключалка"
Има някои затворени врати, които толкова се страхуваме да отворим, че вече не ги виждаме. Избутахме мебели пред тях; забили сме ключалката. Децата са единствените, които могат да приклекнат на четири крака, за да се взират в червената светлина, идваща изпод вратата, докато се чудят какво се крие зад нея. Но Ванго винаги се е страхувал от сиянието.
Тимоте дьо Фомбел
Отбивам се на гроба на моите родители, за да запаля свещица за паметта им. Това е вече всичко, което мога да им дам. На тях, които ми дадоха всичко. Тук е мястото, където за последен път видях онова, което беше тленно у тях. И го предадох на земята. Защото тя си го позна и си го поиска. Нетленното остана в душите ни. И в небесния рай. То е раят в душите ни. Запалвам тази свещ и през ключалката на пламъчето й надниквам в неземната светлина, която е тяхното вечно жилище. Не виждам образите им, но знам, че те са не по-малко прекрасни, отколкото бяха тук и се моля, когато най-сетне и аз оставя на това място тленните си очи, тези образи да изгреят пред мен и да ме поведат по онзи непознат път, пред който непораслата ми душа все още тръпне.
Александър Шурбанов