Цитати на тема "Колона"
Копнееше за слънце, бавен ритъм на живот, море в непосредствена близост, аромат на риба, която цвърчи на барбекюто в градината, бяло вино и джаз, който долита от колоните в кухнята. Искаше да бъде заобиколена от хора, които не познава и няма причина да опознава. Все пак се надяваше те да бъдат мили и с тях да се общува леко – поне по основни житейски теми.
Пиер Мейлак
Обичаме да седим до фара, под техните приятелски огньове, огнището на морския живот... Имаме толкова много спомени за тях; те са заобиколени от традиции, легенди, които са красиви, но и верни... Когато вече няма звезди на хоризонта, морякът вижда фар: смелостта му се връща, защото вижда отново своята звезда, звездата на Братството.. .Фарът е бил олтар, храм, колона, кула... Римската империя осветява цялото Средиземно море от нос до нос.
Предраг Матвеевич
Знаеш ли, хлапе, етиката не е да избираш между добро и грешно; става въпрос за избор между сиво и сиво. Става въпрос за избор между два еднакво желани, но взаимно изключващи се начина на действие. Свобода или сигурност? Смелост или комфорт? Самоизследване или блажено щастие? Колона А или Колона Б?
Уил Фъргюсън
В един миг ни стана ясно, че почти - но не съвсем - съвършената еднородност на настъпващите колони, хаотично разтварящи се в сблъсъка на фронтовете, се реформира, след като той се бие в далеч по-съвършена форма: както напълно точната, напълно неразличими редове кръстове в гробищата на героите, където линиите се разстилаха в широка перспектива, движейки се в резервната си монотонност, изрязани под прав ъгъл и нарязани на блокове, така че най-накрая беше постигнат абсолютен ред.
Грегор фон Рецори
Колективният Запад се опитва да разцепи нашето общество, спекулирайки с военните загуби, със социално-икономическите последици от санкциите, да провокира гражданска конфронтация в Русия и, използвайки своята пета колона, се стреми да постигне целта си. И има само една цел, вече говорих за това, – унищожение.
Владимир Путин
Обществото съвсем не е, както се смята обикновено, развитие на природата. То е нейното разпадане и повторно съграждане. То е второ здание, построено с останките на първото. Късчета от първото намираме с удоволствие, примесено с изненада. Същото удоволствие ни доставя естественото чувство, наивно изразено в обществото; случва се дори това чувство да ни хареса повече, ако се е изплъзнало от лице с по-висок ранг, т.е. по-отдалечено от природата. То ни очарова, ако идва от крал, тъй като кралят стои на противоположния край. То е като отломък от стара дорийска или коринтска колона в груба модерна постройка.
Никола дьо Шамфор