Цитати от Иван Вазов

Иван Вазов е български писател, поет и драматург, често наричан „патриарх на българската литература“. Неговите произведения отразяват националното възраждане и борбите на българския народ. Той вдъхновява поколения с литературното си наследство и принос към българската култура. Предлагаме ви 8 негови цитата:

Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?

Иван Вазов

Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща, каквато е Библията... Там дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите трайни спътници в живота. Учудвам се, че тази свята книга много слабо се знае у нас, не само от миряните, но и от духовниците.

Иван Вазов

Въпреки обичая на повечето бащи по онова време - додето обядват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите - Марко винаги туряше своите на софрата. Също и кога имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват. "Нека да добиват господарски нрави - обясняваше той, - а не да се дивят и гушат пред хората като Анко Разпопчето." Анко Разпопчето се спряпаше от срам, колчем срещнеше човек в панталони от черно сукно.

Иван Вазов

Нито жена, нито злато, нито сребро не правят човека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? ...Свободата. ...Па друго не ти трябва...

Иван Вазов

Не можеше да забележи човек по нейното (на Лалка) спокойно и бяло лице, разцъфтяло и добило повече женственост, че тя е нещастна в това съпружество, станало не по нейна воля. Простодушна, неопитна, без никаква романтическа подкваса на духа, която нямаше отде да възприеме в тая деспотическа среда, дето се беше възпитавала, тя отиде с мъка и със скрити сълзи под венчилото. Но времето й дойде на помощ, както бива повече в подобни случаи: тя привикна и се помири с новото си положение. Тя Стефчова не обичаше, нито беше възможно да го обикне, но тя му се покоряваше и му се боеше. И той не искаше повече от нея. В замяна на сърцето й, за което той твърде не бе се домогвал, той печелеше богато наследство, той ставаше прям наследник на Юрдана Диамандиев. Той беше доволен.

Иван Вазов

...На хората по нас, знайш... не можеш да им вържеш езика...

Иван Вазов

Без да бъде чел Волтера или Ренана, или поне Бюхнера, той (хаджи Ахил – бел.цит.) беше изгубил всяко благочестиво чувство и никога не посещаваше черковата, защото вярваше, че най-лукавите са най-набожните. Той не пропущаше никой случай, за да не изкаже протеста си против тая съблазън. Той протестуваше против материализма, който преобладаваше днес във всички класове и звания.

Иван Вазов