Цитати от Никос Диму
При животните процепът между желание и действителност е минимален. Основните стремежи на животното се покриват с възможностите около него. То е абсолютно приспособено към околната си среда.
... Бихме могли да определим човека като животно, което винаги желае повече, отколкото постига. Неприспособимо животно. Бихме могли, с други думи, да определим човека като същество, което носи нещастието вродено в себе си.
... Колкото пò е човек, толкото повече копнее и иска, толкова повече зейва процепът. Ако е герой, се бори и се погубва. Ако е творец, се опитва да запълни процепа с форми.
Никос Диму
От волното - или неволно - игнориране на реалността в крайните й форми произлизат трагедията или комедията. И двете живеят от преувеличението и стълкновението.
При това разликата между трагедия и комедия е по-скоро въпрос на гледна точка, отколкото на съдържание.
И трагичният, и комичният герой нямат мярка, логика или чувство за хумор.
Никос Диму
По въпроса за наследството бих разделил гърците на три категории: осъзнати, полуосъзнати и неосъзнаващи.
Първите - съвсем малцина - знаят. Усетили са страховитата тежест на наследството. Разбрали са нечовешката степен на съвършенство в словото и формата на древните. И това ги съкрушава.
Втoрите - мнозина - нямат пряко познание. Обаче са "чували". Те са като синовете на прочутия философ, които не разбират трудовете му, но виждат, че тези, които знаят, ги ценят и ги награждават. Славата ги дразни, но ги и ласкае. Винаги се надуват - когато обясняват на другите.
Третата категория - неосъзнаващите - са невинни и непорочни (тоест неуки: Макриянис, Теофилос, Народът). Чували са за древните от митове и легенди, които са усвоили като приказки. Те са тези, които създадоха народната традиция и изкуство. Те са единствените, които живеят без грижа за наследството.
Никос Диму
Ние сме един народ без лице. Без идентичност. Не защото нямаме лице. А защото не смеем да се погледнем в огледалото. Защото са ни накарали да се срамуваме от истинското си лице. До такава степен, че се страхуваме да познаем себе си. Така се научихме да играем различни роли: на "античния", на "европееца".
Никос Диму
Често говорим - в последно време - за свобода и независимост. И имаме предвид да се спред вътрешното потискане и външната зависимост от чужди сили. Но забравяме, че потискането и зависимостта се коренят в самите нас. Ако ги нямаше в нас основанията, никой не би могъл да ни пороби, нито да ни подведе.
Никос Диму
Различни сме и въпреки това отчаяно се опитваме да се вместим някъде. Защо ли възприемаме нашата уникалност като недостатък? Защо ли се стесняваме от нея? Защото не сме достатъчно големи или силни, че да превърнем своеобразието си в знаме? Или пък понеже не сме сигурни в себе си?
Тази липса на сигурност - а не величината ни - ни е карала винаги да търсим "покровители". Има и други малки народи, но те не висят на шията на големите.
Никос Диму
Внезапно погражданеният селяк е най-жалкото създание в Гърция. Животът му съвсем е деградирал. Загубил е изцяло предишното си патриархално обкръжение - без да придобие нищо на негово място. Нито пък гръцката буржоазия имаше някаква значителна традиция, за да му я предложи. Но и да имаше, не би било възможно няколко хиляди буржоа да асимилират няколко милиона селяни в рамките на едно поколение.
Никос Диму
