Цитати от Пейо Яворов

Пейо Яворов е виден български поет и драматург, свързан със символистичното движение. Неговото творчество се отличава с дълбока емоционалност и разсъждения върху любовта, тъгата и националната идентичност. Той е запомнен като един от най-значимите български литературни творци и застъпник за социална справедливост. Предлагаме ви 5 негови цитата:

Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога, но тебе – да те отрека не мога. Тъй явно шепнеш ти! Кога ли те не чух, над мене – или в мене? – трезвен дух!

Пейо Яворов

Една, че две, че три усилни и паметни години... Боже, За някой грях ръце всесилни издигна ти и нас наказа. Кой ли може неволя клетнишка изказа, макар и – вчерашна се дума? Да беше мор, да беше чума, че в гроба гърло не гладува, ни жадува! А то градушка ни удари, а то порой ни мътен влече, слана попари, засух беше – в земята зърно се опече... ... Но мина зима снеговита, отиде пролет дъждовита – и знойно лято позлати до вчера злъчни широти. ... Върни се облако неверен, – почакай, пакостнико черен, неделя – две... ела тогази, страшилище! А облак лази, ръсте и вий снага космата, засланя слънце; в небесата тъмней зловещо... Милост няма!

Пейо Яворов

Ден денувам – кътища потайни нощ нощувам – пътища незнайни; няма тато, нито мама – тато да ругае, мама да ридае... Леле моя ти Пирин планино! Море черно цариградско вино. С враг врагувам – мяра според мяра, с благ благувам – вяра зарад вяра; нямам братец, ни сестрица – братец да ме хвали, а сестра да жали... Леле моя сабя халосия! Море люта одринска ракия. Бог богува – нека си богува, цар царува – века ли царува? Нямам либе, първа обич – мене да очаква и да ме оплаква... Леле моя пушка огнебойка! Море тънка солунска девойка.

Пейо Яворов

Затварям пламнали очи ала напразно – няма сън; не мозък, а олово сякаш в разяден череп се разлива... Възглавието – камък същи леглото тръне и коприва.

Пейо Яворов