Цитати от Томас Улф

Томас Улф е влиятелен американски писател, известен с автобиографичния си стил и поетичен изказ. Неговите основни творби изследват теми като идентичност, семейство и американския опит. Той оставя трайна следа в американската литература на ХХ век със своя емоционален и мащабен разказ. Предлагаме ви 17 негови цитата:

Достигнали сте върха на успеха веднага щом престанете да се интересувате от пари, комплименти и слава.

Томас Улф

Причината, поради която писателят пише една книга е – да я забрави. Причината, поради която читателят чете една книга е – да я запомни.

Томас Улф

Няма по-прекрасен спектакъл на земята от красива жена, която готви вечеря за някой, когото обича.

Томас Улф

Младият човек е толкова силен, толкова луд, толкова сигурен, и толкова изгубен. Той има всичко и е неспособен да използва нищо от това.

Томас Улф

Във вълшебството няма безпорядък.

Томас Улф

Ако книгата е написана, за нея дошло време.

Томас Улф

Той беше добър човек, тъп човек, честен човек.

Томас Улф

Твоят свят - това си ти.

Томас Улф

Буквата убива духа, както ти е известно.

Томас Улф

Ако човек има талант, но не може да го използва, той ще се провали. Ако използва само половината от него, ще се провали частично. Ако използва целия, ще успее, ще си спечели удовлетворение и триумф, какъвто никога не е познавал.

Томас Улф

Камък, лист, неотворена врата; камък, лист, врата. И над всичко – забравени лица. Голи и сами идваме на този свят в изгнание. В тъмната утроба, не познавахме майчиното лице; от затвора на нейната плът влязохме направо в неописуемия, неизразимия затвор на тази земя. Кой от нас познава брат си? Кой от нас погледна в бащиното си сърце? Кой от нас не е останал завинаги затворник? Кой от нас не е вечно непознат и сам? Загубата от изгубеното, в горещите лабиринти, изгубени сред ярките звезди на този уморена, безцветна пепел, изгубени! Спомняйки си безмълвното, ние търсим отдавна забравения език, изгубения край на пътя в небето, камък, лист, неотворена врата. Къде? Кога? Изгубен, от вятъра наскърбен призрак, върни се пак!

Томас Улф

Един голям редактор, мой добър приятел, сподели с мен преди половин година, че съжалявал задето не си е водил дневник за работата на двама ни – за цялостното хрумване, залавяне, разработване, завършване и край, за десетките хиляди размествания, промени, победи и поражения, които влизат в създаването на една книга. Този редактор отбеляза, че някои от тях са фантастични, голям брой – невероятни, но всичките са удивителни; той беше също така любезен да сподели, че тези перипетии като цяло са най-интересното нещо в двадесет и пет годишния му стаж като издател.

Томас Улф

Моята книга често се цитираше като автобиографичен роман. В предговора си протестирах срещу подобен термин, смятайки, че всяка сериозна творба е по необходимост автобиографична, като давах за пример, че малко творби са по-автобиографични от "Пътешествията на Гъливер".

Томас Улф

В Париж останах два месеца, до средата на юли, и макар да се заставях да работя по четири-пет часа на ден, опитите ми по композицията бяха все още объркани и накъсани, в тях все още нямаше нищо от структурната форма и единство на една книга.

Томас Улф

Тогава бях достигнал онова състояние на крайно затруднение и пълна изолация, с което всеки творец трябва да се сблъска и преодолее, ако иска да оцелее. До този момент ме бе владяла онази радостна илюзия, за успех, хранена от всички нас, когато мечтаем за книгите, които ще напишем, вместо действително да ги напишем. Сега я гледах право в очите и изведнъж разбрах, че съм посветил живот и личността си на тази борба така невъзвратимо, че трябваше или да победя, или да бъда смазан. Бях сам с работата си, внезапно разбрал, че трябва да бъда сам с нея, че сега никой друг не може да ми помогне, колкото и силно да желае това.

Томас Улф