Цитати от Порфирий Кавсокаливит - страница 3
Старецът живееше новозаветна любов. Именно тази негова любов се явяваше критерий на всички негови оценки. Веднъж заговорих с отец Порфирий за нравствената криза на нашето време, която благодарение на впечатляващите успехи на звукооптичните средства за връзка, стана истинска световна епидемия на демоническото отстъпление от Бога, невиждана в историята на човечеството по своя размах. Старецът, пълен с печал, се съгласи, но нищо не каза. Само, когато казах, че Бог ще допусне жестоки наказания, за да дойдат хората на себе си, той незабавно възрази: "Не, Бог не наказва. Човек сам се наказва, отдалечавайки се от Бога. Как да ти обясня... Тук – вода. А там – огън. Аз имам свобода на избор. Отпускайки своята ръка във водата – чувствам прохлада; протягам я към огъня – получавам изгаряне.”.
Порфирий Кавсокаливит
Един човек, бидейки много пестелив и въздържан, искал да остави за своите нужди съвсем неголяма сума, а всички останали пари, които заработвал, да раздава като милостиня. Само че тези средства, които бил определил за себе си, били толкова малко, че той никак не се решавал да приведе в изпълнение това свое желание. Като открил измъчващия се помисъл пред стареца, той му отвърнал: "Благословени, нима те безпокои такава дребнавост? Оставяй за себе си толкова, колкото искаш. А всичките си сили употреби за това, колкото можеш по-силно да възлюбиш Христос – и всички тези проблеми ще се решат от само себе си.”.
Порфирий Кавсокаливит