Цитати от Порфирий Кавсокаливит - страница 3
Един монах се разхождал през пустинята и срещнал друг монах. Поздравили се.
- От къде си?
- От това и това село.
- Е, как живеете там?
- При нас е ужасна суша. Изпаднахаме в голяма неволя и скръб.
- И направихте ли нещо? Помолихте ли се на Бога?
- Разбира се.
- Заваля ли?
- Не заваля.
- Изглежда - казал монахът, - че не сте се молили много усърдно. Хайде и ние двамата тук, на място, да отправим молитва към Бог да помогне за дъжд.
И наистина, веднага, на място, започнали да се молят. Веднага се появил един облак.
Той постепено ставал все по-голям, все по-черен и по-черен, все по-нисък и по-нисък и ето, паднал силен дъжд.
Какво се случило? Имало гореща молитва. Малко време се молили, но веднага заваляло. Защото е важна силата, а не количеството на молитвите.
Порфирий Кавсокаливит
Казвайте Иисусовата молитва непрестанно – казвайте я спокойно, леко, без усилия, с копнеж. Произнасяйте Христовото име със сладост и нежност. Внимавайте върху всяка буква от думите на тази молитва, бавно-бавно, една по една дума да казвате: "Господи, Иисусе Христе, помилуй ме". Украсявайте просително думите "помилуй ме". Съсредоточавайте се и се опитвайте да поставите Христа в ума си, без да си представяте образ.
Порфирий Кавсокаливит
Достатъчно е да казваме: "Господи Иисусе Христе, помилуй ме!"
Бог няма нужда да го уведомяваме за различните наши нужди. Той знае всичко несравнимо по-добре от нас и ни дава Своята любов. Въпросът е да се отзовем на тази любов чрез молитвата и спазването на заповедите Му. Нека просим да бъде Божията воля - това е най-полезното, най-сигурното за нас и за онези, за които се молим. Христос ще ни даде всичко пребогато. Обаче когато у нас има макар и малко егоизъм, нищо не се получава.
Порфирий Кавсокаливит
"Да обикнете Христа е всичко – продължаваше божественият старец със своето право учение, – да го поставите в сърцата си." Молитвата помага на сърцето да се очисти от душегубните страсти на яда, злопаметството, осъждането и така – душата да се освети и обожестви, освобождавайки се и от много други регресивни слабости.
Порфирий Кавсокаливит
Когато видите, че противникът-демонският дух идва да ви сграбчи, вие не се ужасявайте, нито гледайте към него, нито се опитвайте да го отхвърлите от себе си. Какво да правите ли? Най-добрият начин е да го посрещнете с презрение. Това означава да отворите вашите обятия, да прострете ръце към Христос като детенцето, което вижда някакъв див звяр и не се страхува, защото до него е баща му и се хвърля в неговите обятия. Използвайте този начин при всяко нападение на лукавия и при всеки помисъл. Посрещайте с презрение всичко това.
Порфирий Кавсокаливит
Старецът живееше новозаветна любов. Именно тази негова любов се явяваше критерий на всички негови оценки. Веднъж заговорих с отец Порфирий за нравствената криза на нашето време, която благодарение на впечатляващите успехи на звукооптичните средства за връзка, стана истинска световна епидемия на демоническото отстъпление от Бога, невиждана в историята на човечеството по своя размах. Старецът, пълен с печал, се съгласи, но нищо не каза. Само, когато казах, че Бог ще допусне жестоки наказания, за да дойдат хората на себе си, той незабавно възрази: "Не, Бог не наказва. Човек сам се наказва, отдалечавайки се от Бога. Как да ти обясня... Тук – вода. А там – огън. Аз имам свобода на избор. Отпускайки своята ръка във водата – чувствам прохлада; протягам я към огъня – получавам изгаряне.”.
Порфирий Кавсокаливит
Нека да не се възмущаваме и негодуваме срещу онези, които са богохулници, богоборци, гонители и т.н. Негодуванието вреди. Нека мразим думите им, лошото в тях, но да не намразваме човека, който ги е изтекъл, нито да негодуваме срещу него. Нека се помолим с него. Християнинът действа с любов и благородство.
Порфирий Кавсокаливит
Христос - това е Църквата и Църквата - това е Христос, Който ни е възприел всички нас в Самия Себе Си. Когато ти обичаш Христа, тогава заедно с това обичаш и хората, без да се интересуваш достойни ли са за любовта, и дори без да питаш, дали ще я приемат или отхвърлят. Ако искаш да срещнеш Христа, ти ще Го намериш в Църквата, защото тук цялото човечеството е съединено с Бога в лицето на Христос. Невъзможно е да имаш общение с Христос, намирайки се в лоши отношения с хората.
Порфирий Кавсокаливит
- Отче, трябва ли непрекъснато да помагам материално на ближните си, когато имат нужда? Питам ви, защото както знаете, нямам големи финансови възможности.
- Когато можеш, прави и това. Но много повече можеш да помагаш на околните си с това да им говориш, да ги слушаш, когато искат да споделят с теб проблемите си, да изкажат болката си. Да им правиш компания, за да не се чувстват самотни.
Порфирий Кавсокаливит
Ето душата - тя е градина, разделена на две части. На едната половина прорастват тръни, а на другата - цветя. Имаме и цистерна с вода, с два крана и два улея. Единият отвежда водата при тръните, а другият - към цветята. Всеки път аз мога да отворя само единия от крановете. Аз оставям тръните не полети и те увяхват, поливам цветята - и те цъфтят.
Порфирий Кавсокаливит
Един човек, бидейки много пестелив и въздържан, искал да остави за своите нужди съвсем неголяма сума, а всички останали пари, които заработвал, да раздава като милостиня. Само че тези средства, които бил определил за себе си, били толкова малко, че той никак не се решавал да приведе в изпълнение това свое желание. Като открил измъчващия се помисъл пред стареца, той му отвърнал: "Благословени, нима те безпокои такава дребнавост? Оставяй за себе си толкова, колкото искаш. А всичките си сили употреби за това, колкото можеш по-силно да възлюбиш Христос – и всички тези проблеми ще се решат от само себе си.”.
Порфирий Кавсокаливит
"Елате да опитаме заедно", казваше. Старецът започваше да изрича молитвата, а ние повтаряхме. Привличаше ни без шум в тихата пустиня на сърцето си и оставяше Христос да се движи между нас с тайнствен звук и вълни на опияняващо благоухание, изживявайки мигове на неизразимо вълнение и духовна радост, извън границите на мястото и времето, надмогвайки нашите слабости.
Порфирий Кавсокаливит