Цитати от Николай Велимирович
Когато лъжеш, лъжеш Бога; когато крадеш, крадеш от Бога; когато чувстваш омраза към някого, мразиш Бога; когато не почиташ родителите си, не почиташ Бога; когато завиждаш, завиждаш на Бог; когато пропуснеш просбите на сиромаха, пропускаш да се отблагодариш Богу; когато замислиш зло, извършваш зло спрямо Бога.
Николай Велимирович
Нито един порок и нито една страст не се представят с истинското си име. Прелюбодейството се представя с псевдоним - любов. Сребролюбието нарича себе си обезпеченост. Хазартните игри - забавление. Пиянството и гуляите - приятелство. Завистта - справедливост и равноправие. Често зад бунта против несправедливостта и неравноправието стои обикновена завист.
Николай Велимирович
Христос никога не е направил забележка на нито един човек по повод неговото тяло. Той не казал на Закхей: "Защо си толкова нисък?” Не казал на Иуда: "Защо си толкова безобразен?” Не казал на прокажения: "Каква е тази лоша миризма от теб?” Христос винаги е общувал реално с хората, т.е. с техните души. Това е, когато Душа говори на душа, когато Душа лекува душа. Да се говори за физическите тела на хората за Христос е било неприлично, защото физическото тяло е само временна одежда на човека.
Затова, когато някой заговори с теб, не мисли нищо за неговото тяло, а погледни в душата му, оживей в неговата душа и ще можеш да го разбереш. Общувайки с човека си повтаряй: "Душа с душа говори, душа с душа общува.” Тогава ще почустваш присъствието на Бога между вас и ще бъдеш разбран, и ще можеш да разбереш другия човек.
Николай Велимирович
Защо се казва: моли се в себе си? Защо не на глас?
Защото Бог внимателно слуша какво му говори сърцето, а не езика.. Онова, което човек мисли и усеща, когато се моли на Бога е по-важно за Бога, отколкото онова което ще изкаже езика. Езикът може и да излъже, но сърцето не лъже, то показва човека такъв какъвто е - бял или черен.
Николай Велимирович
Бог е дал на всеки един човек свободна воля да избира. Няма нито един човек на света, пред когото да не са били открити два пътя - пътят на спасението и пътят на погибелта. В това се и състои човешката свобода. Богатството може да спаси богатия, но може и да го погуби; бедността може да спаси бедняка, но може и да го погуби; и образоваността може да спаси образования - или да го погуби; здравия може да го спаси здравето, но може и да го погуби; болестта може да спаси болния - или да го погуби. Всичко зависи от избора на човека. Христос дойде, за да вразуми човеците, а не да ги принуждава.
Николай Велимирович
Христос е търсил доброто във всеки човек, а ние търсим злото. Христос е търсел добро в хората, искайки да ги оправдае, а ние търсим злото, за да ги осъдим. За Христос е било болезнено да говори за греховете на другите, а на нас това ни харесва. Христос чрез слово е превръщал грешниците в праведници, а ние с думи правим грешниците още по-големи грешници. Христос е спасявал хората, а ние ги унищожаваме. Това е разликата. Но нека не забравяме, че и ние можем да се уподобим на Христос.
Николай Велимирович
Ако целият ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърдят, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целият твой живот е напоен с пот и сълзи за достигане на правдата и истината, радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. "Както хората знаят – казва св. Нил Сорски, – каква тежест може да носи конят, каква магарето, каква камилата, и според това ги товарят – според техните сили; както грънчарят знае колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени – как Бог не ще да знае на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.
Николай Велимирович
Ако днес някой младеж ме попита:
"Как мога да спася душата си?", бих му отговорил без колебание:
"Поеми бремето да се грижиш за ближния си! Защото всяка душа, която не може да се грижи за никого, освен за себе си, вече е загинала, или е на ръба на гибелта. Когато още не е късно, трябва да спасяваш душата си чрез грижа за ближния си."
Николай Велимирович
