Цитати от Александра Бракен
Любовта, в края на краищата, е наистина егоистична. Тя кара честните хора да искат това, за което те нямат право. Огражда останалата част на света, изтрива времето, прочиства ума. Кара да живееш въпреки неизбежното. Да желаеш разум и тяло на друг; кара ви да се чувствате достойни да притежавате сърцето на друг и да освободите в него място за себе си.
Александра Бракен
Винаги ми се е струвало, че всяко място и вещ притежава собствена памет. Силните чувства, особено страхът и отчаянието, неизменно оставят своят отпечатък. И този който веднъж е отишъл на подобно място, не може да не го усети. Тъмнината буквално ме буташе напред, шептейки ми предлагайки да вляза и да узная тайните й.
Александра Бракен