Цитати от Катрин Апългейт
Те подават зелената си хартия, суха като стари листа и ухаеща на хиляди ръце, напред-назад и отново. Те ловуват неистово, дебнат, натискат, мрънкат. След това си тръгват, стискайки чанти, пълни с неща – ярки неща, меки неща, големи неща – но без значение колко са пълни, те винаги се връщат за още.
Катрин Апългейт
Затворих очи. Представих си нашите неща разпръснати на моравата утре. Майка ми беше права, разбира се. Те бяха просто неща. Части от пластмаса и дърво и картон и стомана. Купове атоми. Знаех твърде добре, че в света има хора, които нямат игри за монополи или легла за състезателни коли. Имах покрив над главата си. Имах храна през повечето време. Имах дрехи и одеяла, куче и семейство.
Катрин Апългейт