Докато си проправяше път, той плуваше с босите си крака през калта като дете, наведе глава като дете, интересуваше се като дете нито къде отива, нито какво може да се случи след това, а само в браздата, която кракът му отвори, изчезна миг по-късно.
Ричард ФланаганСвързани теми
глава дете крак пътПодобни цитати
Беше равнодушен и спокоен, знаеше какво ще се случи сега и знаеше, че няма да гледа, но все още можеше да гледа и гледаше, без да чувствува нищо особено, само дето някъде дълбоко, дълбоко, отвътре неочаквано се размърда някакво неспокойно червейче и започнала върти главата си като трънче.
Аркадий и Борис Стругацки