Останалото нямаше значение, защото той знаеше, че по-далече, който отива, когато пише, остава сам. И накрая научава, че така е по-добре и че трябва да защитава тази самота: да говориш за литература е загуба на време и да си сам е много по-добре, защото така трябва да работи и защо времето за работа е всеки момент и по-малко и ако някой го пропилява, той чувства, че върши грях, за който няма прошка.