Уилям Фокнър е най-големият епик на съвременната американска литература, една малка "енциклопедия американа". От него съм научил повече, отколкото от всички други книги за Америка. И не само това. Фокнър е непомръкващият пример, без който нямаше да има нито О'Конър, нито Тенеси Уилямс, нито Габриел Гарсия Маркес. Да не говорим какво велико предизвикателство е той за преводача. Какво изпитание, какво напрежение, изтощение на човешки умствени, та и физически ресурси и какво огромно удовлетворение накрая. С прозата му не можеш да свикнеш, не можеш я "научи". Фокнър вечно изненадва, смайва, плаши и респектира, бяга от тебе, връща се, спотайва се, чезне и наново се въззема – огромен, непроницаем, вездесъщ...
Кръстан ДянковСвързани теми
друг енциклопедия изпитание изтощение имам литература напрежение предизвикателство проза ресурс удовлетворениеПодобни цитати
Може да не си първият мъж в живота и, нито последният, нито единственият. Тя е обичала и преди, може би ще обича отново... Но ако тя те обича сега, какво друго има значение?
Тя не е перфектна, ти също не си, и е възможно двамата никога да не сте перфектна двойка. Но ако тя може да те разсмее, да те накара да премисляш и признава, че е човешко да се греши, дръж я и и дай всичко, което можеш. Тя може да не мисли за теб във всяка секунда от деня, но ти е дала част от себе си, за която знае, че може да разбита – сърцето си. Така че не я наранявай, не я променяй, не я анализирай и не очаквай от нея повече, отколкото може да ти даде.
Усмихвай се, когато те прави щастлив, когато те ядосва – кажи и, а когато я няма... ще ти липсва.
Боб Марли
Колко много се заблуждават тези хора, които търсят щастието извън себе си - в чужди страни и пътешествия, богатство и слава, в по-големи притежания и наслади, в удоволствия и суетни вещи, чийто край носи горчивина.
Да се гради щастие извън нашите сърца е като да строим къща в място с постоянни земетресения.
Щастието е в нас самите и блажен е този, който е разбрал това.
Щастието е чистото сърце, защото такова сърце се превръща в Божий престол. Така казва Господ за тези, които имат чисто сърце: "... ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ" (2Кор. 6:16) Какво друго може да не им достига? Нищо, наистина нищо, защото това, което имат в сърцето си, е най-великото благо - Самият Бог!
Нектарий Егински
Идеалната формула за възпитание на деца я изведе Фьодор Михайлович Достоевски в романа си "Братя Карамазови". Той пише, че най-доброто възпитание е споменът, който човек носи от детството си. Моята задача е да направя всичко по силите си, за да дам колкото е възможно повече доброта, любов и истина на децата си, които да се пропият в съзнанието им, както и в много по-голяма степен в подсъзнанието им. Това, за което говоря в кухнята с жена ми, когато в съседната стая детето чете книга или играе, ще остане в паметта му. И може би от това по-късно ще бъдат изградени неговите мисли, чувства, отношението му към всичко, което се случва. Едно вече пораснало дете само няма да разбира откъде е в него това отношение, това поведение.
Игор Гагарин
Имайте търпение. Търпението е най-силното лекарство, чрез което претърпяваме големите и продължителни изпитания. Повечето изпитания биват издържани единствено чрез търпението. Великото търпение може да разреши множество проблеми и да доведе до божествени резултати; когато дори не очаквате решение, Бог подсигурява най-добрият резултат.
Трябва да знаете, че Бог се радва, когато човек издържа на изпитанията и преминава през тях без да роптае, като отдава слава на Неговото свято име. Св. ап. Яков казва: "Блажен е оня човек, който търпи изкушение." Поради това трябва да се молим Добрият Господ да ни дарува търпение, така че да претърпим всичко – не с ропот, а с хваление.
Паисий Светогорец
Освен мотивация има и отговорност. Щом си приел правилата, ги следваш. Каква по-голяма мотивация можеш да имаш от собствената си аудитория, от хората, които очакват от теб да ги научиш на нещо, да ги водиш нанякъде!
... Който такава мотивация няма, той не може да бъде и отговорен. Затова не мога да понасям цинизма на "мъдростите" от типа "Колкото ни плащат, толкова им работим." Преподавателят не е чиновник, той е човек с мисия. Както казва един от героите на романа "Доктор Фаустус" на Томас Ман: от значение е не дали другите се интересуват от даден предмет, а дали ти самият се интересуваш от него. Който няма такава мотивация, той няма място и в Университета.
Валери Стефанов (професор)