Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивй в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града.
Алеко КонстантиновСвързани теми
българин възможност ден еднообразие живот завеса зар имам кафене неудовлетвореност прелест хляб цигара юношаПодобни цитати
Идеалната формула за възпитание на деца я изведе Фьодор Михайлович Достоевски в романа си "Братя Карамазови". Той пише, че най-доброто възпитание е споменът, който човек носи от детството си. Моята задача е да направя всичко по силите си, за да дам колкото е възможно повече доброта, любов и истина на децата си, които да се пропият в съзнанието им, както и в много по-голяма степен в подсъзнанието им. Това, за което говоря в кухнята с жена ми, когато в съседната стая детето чете книга или играе, ще остане в паметта му. И може би от това по-късно ще бъдат изградени неговите мисли, чувства, отношението му към всичко, което се случва. Едно вече пораснало дете само няма да разбира откъде е в него това отношение, това поведение.
Игор Гагарин
Тежестта на света лежи върху раменете на мъжете. Ако раменете на мъжете откажат да понесат тази тежест, светът ще се подхлъзне и го очаква падение. Мъжете трябва да се възпитават да са силни, последователни, отговорни. В противен случай, в областта на техните интереси ще останат само бира, футбол, смачкан диван и вицове за това, което е под колана. Най-много от тази катастрофа ще почувстват върху себе си жените. Те няма да има в кого да се вслушват, на кого да разчитат и ще са като загубени. И те ще бъдат дръзки в своето общуване сред хората, ще изображават наслаждение, заради своята "свобода" и "независимост". Но най-добрите им приятелки, както и свещеникът на изповедта ще знаят, че тези жени са дълбоко и неизцелимо нещастни. Жена без мъж - това е ребро без човек.
Андрей Ткачов
Ще отбележа празника в тесен семеен кръг, в компанията на Анита и на моя син. Чувствам се влюбен и щастлив. Какво повече? Не съм правил голям рожден ден от 39-тата си годишнина. Поканих около 80 души, а дойдоха 110. Беше голям купон до сутринта в заведението на Хилда Казасян. Остана ми страхотен спомен. След това съм празнувал все в тесен семеен кръг от 25 души и обикновено ги каня на вечеря. Това, което ме радва е, че имам истински приятели. Зуека е един от тях. Радвам се за него, но и страдам, защото ми липсва. Много е смел в постъпката си. Аз нямам такава смелост. Знаех за решението му няколко месеца по-рано. С него сме преминавали през всякакви ситуации. Той е от хората, които не можеш да не обичаш.
Димитър Рачков
Когато бях на седемнайсет години, за първи път се влюбих в един художник, който се оказа моята голяма любов. И първата ми любов, с когото в момента сме добри приятели, без намесата на нещо интимно и без да е валидна поговорката, че първата любов ръжда не хваща. Всъщност, при мен приятелството не хваща ражда. Аз по принцип съм емоционална и влюбчива натура. И аз се влюбих в него. Той приличаше на Георги Христов, моя любим изпълнител. Имаше неприятна прилика с него и дори пееше така добре, както него. Той се казваше Денис. Но тази любов не видя реализация, защото ми е трудно да си спомня какво се случи, но той беше по-темпераментен от мене и пожела много рано да консумираме връзката си, а аз не бях готова за това. И се размина във времето нашата за кратко възникнала любов, влюбване.
Сашка Васева
Доблестта може да мине и без покровители. Или я имаш, или не. Средно положение няма. Тя може да те направи щастлив, но и напълно нещастен. Зависи от самия теб. А за хората с характер и щастието, и нещастието, са като двете им ръце. Използват ги и двете - и лявата, и дясната. Вили беше точно такъв човек. Неговата природа му помогна да премине през живота не само с усмивка, но и с достойнство. И ако всичко, което предстои да разкажа, беше просто приказка, със сигурност щеше да започва с думите: "Имало едно време един достоен и усмихнат човек...". Само че това е истински разказ за една много голяма и интересна личност. Обикновена история за необикновен човек. Докосването до такива хора като маестрото оставя белег за цял живот.
Добромир Славчев