Своеобразието на художественото се корени в диалектическото триединство: градивен принцип - начин на въздействие - съответстваща на първите две възприятие потребност. И това динамично единство между тези три принципа е вътрешно присъщо, иманентно на изкуството като постоянно обществено обуславящо се. Така изкуството не само се "синхронизира" с външната действителност, но и се определя от нея; така то позволява на изследователя да обясни неповторимите му форми и похвати, без да го задължава да търси за всяка или всеки от тях пряк еквивалент някъде вън от изкуството.