Какво знаем ние за мъката на другите? Нищо. За щастието на другите? Още по-малко. Ние се стремим да забравим дори собствената си мъка и нашата памет послушно отслабва за скръб и нещастия. Умението да живееш е умение да забравяш – и никой не знае това по-добре от колимчаните, от затворниците. (Варлам Шаламов)

Какво знаем ние за мъката на другите? Нищо. За щастието на другите? Още по-малко. Ние се стремим да забравим дори собствената си мъка и нашата памет послушно отслабва за скръб и нещастия. Умението да живееш е умение да забравяш – и никой не знае това по-добре от колимчаните, от затворниците.

Варлам Шаламов

Свързани теми

друг затворница нищо скръб

Подобни цитати

Композиторът не седи наоколо и не чака вдъхновение да се приближи и да се представи ... Всъщност създаването на музика е нищо друго освен въпрос на изобретение, подпомогнат и подбуден от емоция. При композирането съчетаваме това, което знаем за музиката, с това, което чувстваме.

Джордж Гершуин

Където има любов, там няма страдание, което би могло да сломи човека. Най-голямото нещастие е егоизмът. Ако обичате единствено себе си, то като настъпят тежки житейски изпитания, човек започва да проклина своята съдба и преживява страшни мъки! А там, където има любов и грижа за другия, там няма отчаяние...

Феликс Дзержински

Отделният американец не е нищо особено. Той по нищо не е по-добър от средния българин. Но живее в рамките на система, която добре функционира, и той си върши точно работата, която е длъжен да свърши. Може нищо друго да не знае, но това, за което е сложен да върши, върши отлично.

Валентин Карабашев

Самата Еба беше изненадана колко наблюдателна беше; изглеждаше, че не се интересуваше от нищо друго освен от собственото си нещастие. Но вероятно това се случва между сестрите. Четем си душите с един поглед. Независимо дали ни харесва или не, не можете да надхитрите биологията.

Хокан Несер

Вината беше очарователно нещо: изглежда не отслабваше с времето. Ако не друго, то ставаше по-силно, когато обстоятелствата избледняха от паметта, когато страхът и необходимостта станаха абстрактни. И само нейните собствени действия изпъкваха с кристална яснота.

Майкъл Грант