Цитати от Варлам Шаламов

Варлам Шаламов е руски писател и поет, известен с ужасяващите си разкази за живота в съветските трудови лагери. Най-известното му произведение, „Колимски разкази“, е свидетелство за човешките страдания и издържливост при екстремни условия. Той разкрива жестокостта и обезчовечаването на ГУЛАГ системата чрез личния си опит и въздействаща проза. Предлагаме ви 37 негови цитата:

Човешкото същество оцелява заради способността си да забравя. Паметта е винаги готова да замаже лошото и да задържи само доброто.

Варлам Шаламов

Надежда на арестанта - винаги окови. Надеждата винаги е несвободна. Човек, който се надява на нещо, променя поведението му, по-често той проклина душата си, отколкото човек, който няма надежда.

Варлам Шаламов

Чувството на злоба е последното чувство, с което човек отива в небитието, в света на мъртвите.

Варлам Шаламов

Кървавите пукнатини по ходилата му вече не бяха толкова болезнени. Скорбутните язви по краката още не се бяха затворили и имаха нужда от превръзки, но ставаха все по-малко и по-малко - на тяхно място оставаха синьо-черни петна, които приличаха на клейма, на знаците, поставяни от робовладелците, търговците на негри. Не зарастваха само палците на краката му - измръзването бе засегнало костния мозък и от пръстите му сълзеше по малко гной. Разбира се, гнойта беше много по-малко, отколкото преди, когато работеше в мината, където гумените му галоши, летните обувки на затворниците, така се пълнеха с гной и кръв, че ходилата му жвакаха като в локва.

Варлам Шаламов

Разказът е като палимпсест, запазил всичките му тайни. Разказът е повод за вълшебства, той е предмет на магията, жива, неумряла още вещ, видяла героя. Може би тази вещ е в музея: реликва; на улицата: къща, площад; в апартамента: картина, снимка, писмо... Писането на разказ означава търсене; в размътеното съзнание трябва да навлезе мирисът на забрадката, на шала, на кърпата, загубена от героя или героинята. Разказът е палея, а не палеография. Всъщност няма никакъв разказ. Самата вещ разказва. Дори в една книга, в едно списание трябва да бъде необичайна материалната страна на текста: хартията, шрифтът, съседните статии.

Варлам Шаламов

Бяхме разбрали - и това беше най-важното, че нашите познания за хората не ни носят никаква полза в живота.

Варлам Шаламов

Трите арестантски заповеди: не вярвай, не се бой и не моли...

Варлам Шаламов

Позорът няма граници. Или по-точно тези граници са винаги лични, и изискванията към самия себе си са различни у всеки обитател на следствената килия.

Варлам Шаламов

Подчинявах се само на вечния закон за затворническата автоматика: събуждане - развод - закуска - обяд - работа - вечеря, сън или привикване при отговорника.

Варлам Шаламов

Нахалството е втори късмет.

Варлам Шаламов

Безнаказаната разправа с милионите невинни хора имаше успех тъкмо, защото бяха невинни хора. Бяха мъченици, не герои.

Варлам Шаламов

Човек трябва да взема решения с чувствата си и да не вярва прекалено много на разума. За решенията няма нужда от логика. Логиката е оправдание, оформление, обяснение.

Варлам Шаламов

Работата на север беше по-страшна от всякаква болест – здравите безстрашно постъпваха в туберкулозните отделения, лъжейки лекарите. От тези, които очевидно бяха туберкулозни, от умиращите пациенти те взимаха плювката, храчката, нежно я увиваха в парцалче, криеха я като талисман и когато се събираха резултатите за лабораторията, "с благословени пръчици” си напъхваха чуждата плюнка в устата и я изхрачваха в поднесения от лаборанта съд. Лаборантът беше опитен и верен, а това беше по-важно от медицинското образование според тогавашните понятия на началството, така че лаборантът караше болния да храчи в негово присъствие. Никаква разяснителна работа не действаше – животът в лагера и работата на студа бяха по-страшни от смъртта. Здравите бързо ставаха болни и вече на законно основание използваха прословутия леглоден.

Варлам Шаламов

Злото е най-дълготрайното човешко чувство.

Варлам Шаламов

Изкуството е живота, но не отражение на живота.

Варлам Шаламов

Да твориш зло е много по-увлекателно, отколкото да твориш добро.

Варлам Шаламов

Нагласи към жените - лакмусов тест на всяка етика.

Варлам Шаламов

Той беше упорит като котка - това не е вярно. Би било по-правилно да се каже за котката - това е твар която живее като човешко същество.

Варлам Шаламов

Беше виждал много мъже да плачат по най-различни поводи. Имаше хитри, които се преструваха, имаше нервноболни, имаше загубили всякаква надежда, имаше и озлобени. Имаше плачещи от студ. Плачещи от глад Андреев не беше виждал.

Варлам Шаламов

...мрачната лагерна поговорка: "Днес умри ти, пък аз – утре”.

Варлам Шаламов

Търпението и случайността – ето какво ни спасяваше и продължаваше да ни спасява. Двете сили, на които се крепи арестантският свят.

Варлам Шаламов

В миналото и днес за успеха е нужно писателят да е нещо като чужденец в страната, за която пише. Да пише от гледна точка на интересите, на кръгозора на тези хора, сред които е израсъл, сред които са се формирали неговите навици, вкусове, възгледи. Писателят пише на езика на онези, от чието име говори. Нищо повече. А ако писателят познава материала прекалено добре, хората, за които пише, няма да го разберат. Писателят им е изневерил, минал е на страната на своя материал. Материалът не трябва да се познава прекалено добре.

Варлам Шаламов