Цитати от Варлам Шаламов - страница 2

Варлам Шаламов е руски писател и поет, известен с ужасяващите си разкази за живота в съветските трудови лагери. Най-известното му произведение, „Колимски разкази“, е свидетелство за човешките страдания и издържливост при екстремни условия. Той разкрива жестокостта и обезчовечаването на ГУЛАГ системата чрез личния си опит и въздействаща проза. Предлагаме ви 37 негови цитата:

Ужасно нещо е лагерът, нито един човек на този свят не трябва да знае какво е това. Лагерният опит е изцяло отрицателен, до последната минута. Човек става само по-лош. Другояче не може и да бъде. В лагера има много неща, които човек никога не бива да вижда. Но да се види дъното на живота – това не е най-страшното. Най-страшното е, когато човек започне постоянно да усеща това дъно в собствения си живот, когато моралните му критерии се заимстват от лагерния опит, когато моралът на апашите започва да придобива валидност и в свободния му живот. Когато човешкият ум започва не само да оправдава тези лагерни чувства, но и да им служи. Познавам много интелигентни хора – а и не само интелигентни, – които бяха възприели за тайни граници в живота си именно апашките критерии. В битката на тези хора с лагера бе победил лагерът.

Варлам Шаламов

През целия си съзнателен живот Крист бе обичал реалната власт, а не показното почитане. И на времето, на младини, писателството го привличаше не със славата, не с известността, а със съзнанието за собствената сила и с умението да напишеш, да направиш нещо ново, свое, което никой друг не може да направи.

Варлам Шаламов

Изстинал от собствената си догадка, аз разбрах, че това среднощно хранене е дало сили на сектанта да се самоубие. Една порция каша не е достигала на моя партньор, за да се реши да умре – понякога човек трябва да бърза, за да не загуби воля за смърт.

Варлам Шаламов

Човек доказва на самия себе си само собствената си глупост. Задачата е да живееш, да оцелееш. И да не рухнеш... Животът е по-сериозен, отколкото си мислиш.

Варлам Шаламов

Спасението може да бъде благо, но може и да не бъде: и досега не съм решил за себе си този въпрос.

Варлам Шаламов

При нормална лагерна храна затворникът пътник има "изпражнения” по веднъж на пет дни, не по-често.

Варлам Шаламов

Какво знаем ние за мъката на другите? Нищо. За щастието на другите? Още по-малко. Ние се стремим да забравим дори собствената си мъка и нашата памет послушно отслабва за скръб и нещастия. Умението да живееш е умение да забравяш – и никой не знае това по-добре от колимчаните, от затворниците.

Варлам Шаламов

Имах малко топлина в измръзналото си тяло. По костите ми месото не беше много. Стигаше само за злоба – последното от човешките чувства, онова, което е най-близо до костите. (...) Не познавам хората, които се спали до мен на затворническия нар. Никога не ги питах за нищо и не защото се придържах към арабската пословица: "Не питай и няма да те лъжат”. Беше ми все едно дали ще ме лъжат, или не – аз бях извън истината, извън лъжата. За такива случаи криминалните имат много категорична, образна, груба поговорка, просмукана с огромно презрение към задаващия въпроса: "Дори да те лъжат – вярвай”. Не разпитвах и не вярвах.

Варлам Шаламов

Едно от основните чувства в лагера е чувството за безбрежност на унижението, чувството за утеха, че винаги, във всяко положение, при всякакви обстоятелства има някой, който е по-зле от теб. Това степенуване е многообразно. Тази утеха е спасителна и може би в нея се крие основната тайна на човека. Това чувство... Това чувство е спасително като белия флаг и в същото време това е примирение с непримиримото.

Варлам Шаламов

Промени се моята представа за живота като за ценност, като за щастие. Колима ме научи на съвсем друго нещо. Принципът на моя век, на моето лично съществуване, на целия ми живот, изводът от моя личен опит, правилото, усвоено от този опит, може да бъде изразено с пестеливи думи. Първо трябва да се отвръща на плесниците, а чак на второ място – на подаянията. Трябва да се помни злото преди доброто. Всички добрини трябва да се помнят сто години, а всичко лошо – двеста. Ето с това схващане се отличавам от всичките руски хуманисти на деветнайсети и двайсети век.

Варлам Шаламов