Защо децата напускат църквата Кризата на вярата е особено видна при нашите деца. На 8-9 години някои от тях ходят на църква, пеят в клироса, изумяват и докосват всички наоколо, а на 14-16 години много, ако не и повечето, спират да ходят на църква. Това е така, защото децата не са били запознати с Бог. Запознали са ги с ритуалите, с реда в храма, живота на светците, свещените истории, предложени за децата. Но Бог не им е бил представен. Срещата не се е случила. И се оказва, че и родителите, и неделното училище, и, за съжаление, свещениците са построили къщата на детската вяра "на пясъка" (Матей 7:26), а не на камъка - Христос.
Тихон ШевкуновСвързани теми
бог година дете живот камък криза къща ритуал свещеник съжаление училище църкваПодобни цитати
Равнодушието към Бога води до равнодушие към всичко останало, води до разложение. Вярата в Бога е нещо голямо. Когато човек почита Бога, тогава обича и родителите си, дома си, роднините си, работата си, селото си, законите, държавата, родината си. Човек, който не обича Бога, семейството си, не може да обича нищо. И естествено не обича дори и родината си, защото родината е едно голямо семейство. Искам да кажа, че всичко започва от там: ако човек не вярва в Бога, тогава не зачита нито родители, нито семейство, нито село, нито родина. И това искат да разрушат сега, затова създават едно състояние на разпуснатост и безотговорност.
Паисий Светогорец
Една мъдра поговорка гласи: "Ако живееш с вълци - вий като вълк.". Тоест, ако се окажеш сред вълци - бъди като вълк. Окажеш ли се сред хлебарки - пълзи като хлебарка. Но Христос ни учи на друго: сред хлебарки или сред вълци, ти си длъжен да се държиш като християнин, без значение какви последици ще има от това. Такъв живот се нарича изповедание. Не само с думи да свидетелстваш за Истината, но преди всичко - с живота си. Въпреки всичко! Защото за повечето хора това, че и другите живеят така е оправдание - "Всеки го прави!". Християнинът не трябва да живее така. Той е длъжен да живее не както всички останали, а както Бог ни е заповядал.
Дмитрий Смирнов
Гледайки назад към тези стари филми, смятам, че те са не само трупане на опит. Все пак не забравяйте, че тогава бях просто едно младо момиче. Това беше просто правене на второстепенни филми, а не нещо луксозно.Представете си група хора, които просто отиват и снимат един филм възможно най-бързо и най-евтино. Това е един вид опит, който си струва да придобиеш - горе-долу добре платена и не луксозна работа, в която не е нужно да вникваш, защото не е чак толкова трудна. Работихме много усърдно, като снимахме "Хелоуийн”. Това все пак беше първия ми филм, бях на 19 години, и си мислех, че ми се е случило едва ли не най-важното нещо в живота.
Джейми Лий Къртис
Всички са обсебени от ритуали. Ако се потопите във водата - "трябва до три пъти", ако поменавате някой - то в четиридесет манастира. С Кабала ли се занимаваме? И ние мислим, че Бог се нуждае от това, че Той мисли: "Една църква, втора, но, не ... 39 - възникна грешка, няма да получите нищо." В какво превръщаме християнството? В това го превръщаме. Човек ходи на църква и не може да се научи да се държи даже прилично, камо ли по християнски. Но как човек може да стане християнин, ако се държи неприлично? Това е невъзможно. Първо, човек трябва да се научи да прави някои от най-примитивните неща: да не убива, да не краде, да не използва използва нецензурен език.
Дмитрий Смирнов
Знаеш ли кой си? Бог те е направил жена. Приемете Неговия дар. Не се страхувайте да бъдете женствени и да добавите физическа и духовна прелест към обстановката, където ви е поставил. Вие сте дете на Бог. Вие сте част от невестата на Христос. Вие принадлежите на краля - вие сте кралска особа. Облечете се и се дръжте по начин, който отразява вашето високо и свято призвание. Бог ви извика от системата на този свят – не позволявайте на света да ви притисне към своя калъп. Не мислете, не се обличайте и не действайте като света; вътрешно и външно, нека другите видят разликата, която Той прави във вашия живот.
Нанси Лий Демос