Колкото по-немощна става с годините майката, толкова по-голямо внимание и загриженост трябва да проявяваме към нея. Затова тя се е грижила нежно за нас и ни е гледала, та някой ден нейната немощ да се възпълни от нашата сила, нейната болест – от нашето здраве, нейната оскъдност – от нашето изобилие... Тя винаги ще бъде нашата майка, но невинаги ще бъде до нас. Ето защо е необходимо отсега, от днешния ден да започнем да се учим да обичаме майка си така, че тази любов да насити нея и нашето сърце, и да ни свърже с такива тесни връзки, които да се окажат по-силни от самата смърт.