Обичам Христос, защото, когато се страхувам, си спомням, че Той изпита страх в Гетсиманската градина. Обичам Христос, защото, когато плача, си спомням, че Той плака пред гроба на Своя приятел. Обичам Христос, защото, когато бивам предаден, си спомням, че ученик Го предаде със " сладко" целовaние . Обичам Христос, защото, когато изпитвам болка, си спомням за Неговия кръст. Обичам Христос, защото, когато се отчайвам и в мен се изпълвам с въпроси "защо", си спомням Неговите думи:"Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?". Обичам Христос, защото всеки път, когато умирам, чувствам, че Той ме възкресява.
Хaрaлaмпус ПaпaдопулосСвързани теми
дума изпит кръст приятел път сладкоПодобни цитати
Когато снимахме филма "Остров", трябваше да легна в ковчег. Това бе нещо страшно! Четири стени и един капак. Три пъти изскачах от него, не издържах.
Нито Евангелие има, нито икони, нищо. Замислих се за живота си... Какво съм придобил? Научил съм хиляди безполезни неща. Зная да пиша, зная да шофирам, зная да използвам едно или друго. Да прощавам - не зная, да не се гневя - не зная, да давам без съжаление - не зная.
Да прощаваме не знаем. Да обичаме не знаем. Да се жертваме не знаем. Всичко онова, което ще ни потрябва за Вечния живот не знаеме. А в гроба няма запушвалки (тапи). Каквото си събрал в душата си, с това и ще лежиш.
Петър Мамонов
Не защото Бог ме е предпазил от смъртен грях се издигам към Него чрез упованието и любовта. О, чувствам, че дори ако бих имала на съвестта си всички престъпление, които могат да бъдат извършени, не бих изгубили нищо от упованието си. Бих отишла с разбито от разкаяние сърце да се хвърля в обятията на своя Спасител. Зная, че Той нежно обича блудния син. Чула съм думите му, казани на св. Мария Магдалина, на блудницата, на самарянката. Не, никой не би могъл да ме уплаши, защото знам, че мога да разчитам на Неговата любов и Милосърдие. Зная, че тези многобройни обиди за миг ще бъдат унищожени, като капка вода, хвърлена в пламтящата жарава.
Тереза от Лизио
Мислех си, че поезията ме е напуснала завинаги, затова бях изненадан, направо ошашавен, когато внезапно посегнах към химикалката и думите ми започнаха сами да се изписват. Това стана след второто ми посещение на лобното място и гроба на моя прадядо Леонид войвода. Бил е комита в Гевгелийско, Вардарска Македония. Загива героично, след като се сражава цял ден до последния си патрон с обградилия го отвсякъде многоброен аскер и башибозук и накрая, за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива с куршум в гърлото. Бил е само на 27 години, но вече истински мъж. Оставил е две невръстни момчета и жена.
Румен Леонидов
Липсва ми склонност към реализъм... веднага щом успея да събера подходящ брой реалистични хора и ги поставя в сравнително реалистична среда, където могат да живеят реалистичен живот, те започват да се въртят, държат се така, сякаш никога преди не са били в контакт с реалния живот, но е живял само във фантастичен свят. Те извършват ужасни престъпления, умират и биват възкресявани, възнасят се на небето и се оставят да бъдат подведени във всичките глупости, до които езикът случайно ги води, докато накрая с клетви и проклятия избягат от планирания роман.
Торни Линдгрен
Гневът не е нито легитимен, нито нелегитимен, смислен или безсмислен. Гневът просто е такъв. Да попитам: "Моят гняв легитимен ли е?" е подобно на въпроса: "Имам ли право да бъда жаден? В крайна сметка току-що изпих чаша вода преди петнадесет минути. Със сигурност жаждата ми не е законна. И освен това, какъв е смисълът да бъда жаден, когато не мога вземете ли нещо за пиене сега?" Гневът е нещо, което изпитваме. Съществува с причина и винаги заслужава нашето уважение и внимание. Всички ние имаме право на всичко, което чувстваме - и със сигурност нашият гняв не е изключение.
Хариет Лернер