Както ръждата изпояжда желязото, така завистта – душата в която живее. Завистта е скръб за благополучието на ближния. Затова онзи, който е завистлив, той не страда никога от недостиг на скърби и печали... Когато му сторят добро, завистливият още повече се ядосва. Той се назкърбява повече от силата на благодетеля, отколкото усеща благодарност за направената му добрина.