Цитати от Василий Велики
Василий Кесарийски е виден християнски богослов и епископ от IV век. Той е един от Кападокийските отци и има решаваща роля във формирането на Никейския символ на вярата. Той е почитан като застъпник на милосърдието и социалната справедливост. Предлагаме ви 30 негови цитата:
Когато човек повярва в Господа и започне да се стреми да живее според Божията воля, Бог му дава ангел да го пази и да го води по пътя на доброто. Той остава с човека, докато човека не го прогони със злите си дела. Защото, както дима и вонята прогонват пчелите, така и нашия ангел пазител се прогонва от вонящия в нас грях.
Василий Велики
Както ръждата изпояжда желязото, така завистта – душата в която живее. Завистта е скръб за благополучието на ближния. Затова онзи, който е завистлив, той не страда никога от недостиг на скърби и печали... Когато му сторят добро, завистливият още повече се ядосва. Той се назкърбява повече от силата на благодетеля, отколкото усеща благодарност за направената му добрина.
Василий Велики
А ако праведниците на пръв поглед често биват оставени от Бога независимо от своите непрестанни и топли молитви към Него и се подлагат на най-тежки бедствия, докато грешниците благоденстват, при това не трябва да забравяме, че никой от най-добродетелните хора не може да се похвали, че не се нуждае от изпитване на своята добродетел, както и от живо, чувствително напомняне за това, че настоящият живот не е истинският блажен живот, а само път към него.
Василий Велики
В нас има естествени добродетели, с които душата има сродство не по някое човешко научаване, а от самата природа. Никаква наука не ни научава да ненавиждаме болестта. Ние сами чувстваме отвращение към всичко, което ни причинява скръб. Тъй също и в душата има някакво чувство, придобито не чрез учене да се отклоняваме от злото. Всяко зло е душевен недъг, а добродетелта съответства на здравето.
Василий Велики
Както живописците отначало с един цвят очертават образа на човека, а след това, добавяйки цвят след цвят, предават образа на този, който живописват, така и святата Божия благодат отначало чрез кръщението възстановява в човека чертите на образа Божи, а когато види, че ние с цялото си същество жадуваме за красотата на подобието Божие, тогава добродетел след добродетел разцъфтява в душата и издигайки лика й от слава в слава, й придава чертите на подобието Божие.
Василий Велики