Нищо не прави човека толкова немилосърден, колкото увереността, че никой не е милосърден към него. Никой? А къде е тогава Бог? Не ни ли възнаграждава Бог всеки ден и всяка нощ със Своето милосърдие за немилосърдието на хората? И нима в двореца на царя за нас не е по-важно благоволението на самия цар, отколкото на неговите слуги? Каква полза, ако всички царски слуги ни обсипват с милости, а царят е гневен заради нас?