Нравствеността на дълга е нравственост на слугата и роба. Нравствеността на любовта е нравствеността на човека. Думата "дълг" е оскърбление за любовта. Любовта нищо не дължи. Любовта отдава всичко. Незнанието на дълга е единственото незнание на любовта. Любовта дарява, дългът дава назаем. Любовта простира своята мисъл извън границите на вселената, затова изглежда, че любовта е безразсъдна. Дългът ограничава своята мисъл с предмети и събития, затова ни изглежда, че дългът е разумен.